Прочутата през Античността и Средновековието Велика българска гора (Magna silva bulgarica) е вече легенда. Гранитският дъб – най-старото дърво в България (на възраст около 1650 години), е спомен от нея.

Magna Silva Bulgarica е известна като най-голямата гора в Южна Европа. Разпростирала се от Черно море до Адриатика и от Дунав до Родопите. Трудно е да си представим величествените вековни дъбове, покривали милиони хектари.

Начало на унищожаването й се поставя в периода XV - XVIII век, когато се изсичат 30 % от площта й. Снимки или карта Остатъците от нея се унищожават през последните 150 години на три етапа:

От Кримската война до Освобождението Хиляди български семейства се прехранват и замогват с дърводобив и отглеждане на кози и овце. Отглеждането на животни в големи мащаби води до изсичане и опожаряване на горите за увеличаване на пасища?

От началото на 20 век започва вторият етап - горите се изсичат от предприемачи, подкрепяни от властта. В отговор се създава гражданска активност за защита на гората. Добро описание на проблема дава разказът Гола съвест на Николай Хайтов, в който като че ли се описва действителността днес. 

По време на комустическия режим горите се възстановяват и опазват строго. Провеждат се мащабни залесявания в равнините и в Родопите, Стара планина, Сакар, Странджа. Доброволно или на сила е вложена голяма част от енергията на българите във възстановяване на гората. Голяма част от съществуващия горски фонд е продукт на този етап.

Днес присъстваме на третия етап  на унищожаването на горите като се използват се използват методи от преди стотина години – безогледно изсичане за натрупване на бързи печалби от предприемачи и фирми, под покровителството или мълчаливото съгласия на държавните структури.  

Обща информация 

България е на трето място в Европа по биологично разнообразие с много редки и ендемични видове. Това е обусловено от георгафското разположение на страната между три зони на границата на стария континент и Централна Азия. Земите и горите от горския фонд на България съхраняват над 80 % от защитените растения и над 60 % от застрашените от изчезване видове животни в страната.

Горите на България са част от европейското и световно горско богатство. Те имат глобално и национално екологично, икономическо, социално и културно значение. 

Общата горска площ на България е под 3 млн. хектара или 30% от територията на страната. Средната възраст на горите е 49 г., тъй като през последните 50 години са залесени около 1,5 млн. хектара горски култури.  Почти 55% от тях са млади, близо 30% са на възраст от 40 до 80 години, а вековните гори са едва 9,2 %.  

Делът на широколистните гори е 68 % от залесената площ. Най-разпространените дървесни видове при тях са дъбът, букът, церът и габърът. 34 на сто залесената територия на страната са заети от иглолистни гори - бял и черен бор, смърч, ела, атласки кедър и мура. Страната ни разполага със значими недървесни горски ресурси - билки, гъби, горски плодове и др.  

Българските гори осигуряват около 85% от водния отток в страната или около 3.6 млрд м3  ресурс от чиста питейна вода. Те имат значителна роля за намаляване емисиите от парникови газове в атматмосферата, като свързват въглерода в натрупаната биомаса и фактически поглъщат СО2. Общият поглъщателен капацитет на горите се изчислява на около 142 млн тона въглерод или на около 516 млн тона СО2 - еквивалент.