ПРОЕКТЪТ: ПОМОРИЙСКО ЕЗЕРО – КОНСЕРВАЦИЯ, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ, GEF-MSP Grant No. TF054774,

ЦЕЛ И ПОДЦЕЛИ: Цел: този проект цели да подкрепи устойчивото управление на Поморийско езеро и екосистемата от влажни зони чрез подпомагане на комбинация от дейности за възстановяване, консервация и устойчиво производство. Чрез партньорство от НПО, местната община и частния сектор, проекта ще интегрира консервацията на световно важни птичи хабитати и уникални хипер-солени съобщества от растения и животни с устойчивото управление на туризъм и природните ресурси на района.
Подцели:

• Да подкрепи развитието и изпълнението на планове за дългосрочно управление на ЗТ, което акцентира върху консервация, възстановяване и управление на природните ресурси на екосистемата;
• Да възстанови базата от природни ресурси на екосистемата и хидрологичния баланс;
• Да представи устойчивото управление на природните ресурси на езерото чрез новаторско много-стейкхолдърско партньорство;
• Да повиши информираността сред местните общности и туристическия сектор;
• Да подобри сътрудничеството с други места с възстановяване на влажните зони в България.

ДЕЙНОСТИ:
1. Разработване на рамка за управление

• Звено за управление на проекта
• Надзорен съвет – състои се от представители на съфинансиращите страни по проекта
• Консултативен съвет – отворена обществена структура, включваща широк спектър от заинтересовани страни

2. Разработване на План за управление на ЗМ “Поморийско езеро”

• оценка и проучвания за изготвяне на програми за консервация, мониторинг, управление на ресурси и финансова устойчивост;
• съгласуваност за физическо маркиране на зоните в ЗТ;
• разработване на дългосрочни програми за консервация, мониторинг, управление на ресурси и финансова устойчивост, чрез използване на консултации и методи за информираност, указани от ЗЗТ, както и от Оперативните политики на Световна Банка.

3. Изпълнение на Плана за управление

• Укрепване на упраленската структура на ЗТ
• дълготрайни инвестиции
• изграждане на административна сграда/посетителски център
• туристическа инфраструктура и оборудване
• оборудване за дългосрочните програми
• оперативни програми
• институционално укрепване на управленската структура (обучение за управление, програми за обмяна, оборудване)

ІІ.        Обществена информираност и образование

• развитие и продължаване на съществуващи програми за повишаване знанията в областта на консервацията и позлването на природни ресурси;
• подобрение на управлението на твърди отпадъци в околната среда на Поморие;
• PR и образователни програми за околната среда.

ІІІ. Управление и възстановяване на природни ресурси

• дълготрайни инвестиции
• Ремонт и възстановяване на хидроинженерни съоръжения за възстановяване на хидрологичния баланс на екосистемата и връзката с Черно море;
• Възстановяване и консервация на птичи хабитати.
• програми за управлението на природните ресурси и опериране/поддръжка на съоръженията

ІV.  Програма за мониторинг

• Мониторинг на здравето на екосистемата

СТРУКТУРА НА УПРАВЛЕНИЕ:

ЗВЕНО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТА:

• Валентина Фиданова - Ръководител на проекта
• Димитър Попов - Оперативен мениджър, координатор
• Милчо Скумов - Консултант природни ресурси
• Виолета Иванова - Специалист тръжни процедури
• Златка Николова - Финансов мениджър

 
НАДЗОРЕН СЪВЕТ:

• МОСВ - Началник отдел „Защитени територии”
• СНЦ Зелени Балкани - Председател на УС
• РИОКОЗ Бургас - старши инспектор
• Община Поморие - член на Общински съвет
• „Черноморски солници” АД, гр. Бургас - Изпълнителен директор

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ:

• Власти с настоящи отговорности за провеждането и регламентирането на дейностите на територията на ЗМ Поморийско Езеро, като
• МОСВ – НСЗП,
• РИОСВ-Бургас,
• Басейновата дирекция за Черноморския регион,
• Община Поморие
• Собственици и ползватели на земи като
• Рехабилитационна Болница “Национален Комплекс” ЕАД, клон Поморие
•  Болнично Лечебно Заведение “Св.Георги” към ВМА,
• Музея на Солта,
• Поморийски Солници АД,
• Национален Център за Социална Рехабилитация “Св. Георги”,
• Кооперация “Ахелойски Солници”,
• Солари-98 ООД),
• Органи и организации, провеждащи дейности на територията
• НПО Зелени Балкани
• НПО Българо-Швейцарски проект за Биоразнообразие – Проект Бургаски Влажни Зони,
• Националната балнеоложка Туристическа Асоциация
• Организации, които имат планове пряко свързани с бъдещото използване на природните ресурси като
• Спортно съоръжение Нафтекс (спортен комплекс на брега, предлагащ лечение с лечебна кал),
• “Рибна Търговия”, заинтересовани от развитието на рибовъдството в езерото,
• Проектно Звено “Голф и Плажен Курорт”, които биха искали да видят езерото като туристическа атракция

ПРОЕКТНА ТЕРИТОРИЯ:

ПОМОРИЙСКО ЕЗЕРО

Местоположение:
Поморийското езеро е разположено на крайбрежието на южното българско Черноморие, на 20 км северно от Бургас, в близост до град Поморие. Координати: 42° 35’ северна ширина и 27° 37’ източна дължина (вж. карта 1).

Описание:
Езерото представлява естествена свръхсолена лагуна, разположена на площ от 850 хектара. Размери: дължина – 6,7 км; ширина  - 1,8-2 км. Естествена пясъчна коса и изкуствена дига отделят лагуната от Черно море. В южната си част езерото е свързано с морето чрез канал.
За да бъдат съхранени редки типове местообитания от 23.01.2001г. Поморийското езеро е обявено за Защитена местност (ДВ бр.16 заповед № РД 31)
Езерото е Орнитологично важно място от световно значение,  а на  24. 09. 2002. под номер 1229, Поморийско езеро е включено в списъка на местата по ,,Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици” – Рамсарско място.
В края на 2003 година езерото е предложено за потенциално място от Европейската мрежа НАТУРА 2000.
Езерото е важно и заради своите естествени стопански ресурси - добив на сол и потенциални рибни ресурси. Солниците се намират в северната част на езерото и от векове наред са давали поминък на местното население. От не по-малка значимост е лечебната кал, с която е покрито дъното на езерото, създала предпоставка за съществуването на няколко санаториуми.

БИОРАЗНООБРАЗИЕ:

Флора:

Свръхсолените водни басейни (50‰) произвеждат специфични растителни общества от Salicornaherbaceaи S. europaea. По бреговете на водните басейни и малките басейни в югозападната и западната част на езерото, растителни видове като Typhaangustifolia, T. latifolia, Phragmitesaustralisи Schoenoplectuslacustrisса доминантни. По източната част на езерото и по неговия бряг могат да се открият общества от Tamarixsp.
Освен това тук се срещат и растителни видове, застрашени от изчезване в Европа, като Corispermum nitidum и Lepidotrichum uechtritzianum. Тук могат да бъдат открити определени редки растителни видове, намиращи се в Червената книга на България: Parapholis incurva, Lemna gibba, Gypsophila trichotoma, Silene euxina, Halimione portulacoides, Petrosimonia brachiata, Suaeda heterophylla, Euphorbia paralias, E. peplis, Frankenia pulverulenta и Trachomitum venetum.

Фауна:

Безгръбначните са относително еднообразни.

Риби: Тук могат да бъдат открити следните видове риби, намиращи се в Червената книга на България: Chalcalburnus chalcoides, Pungitius platygaster, Gasterosteus aculeatus, Atherina mochon pontica и Knipowitschia caucasica.

Влечуги: Ophisaurus apodus, Elaphe longissima.

Птици: Най-голямото предимство на региона е неговото орнитологично разнообразие. Поморийското езеро се намира на миграционен път, наречен Via Pontica, и по време на миграция езерото се посещава от птици, подобни на тези, които се наблюдават в известния орнитологичен резерват Атанасовско езеро, разположен няколко километра на юг. Над 240 вида птици се наблюдават в региона, като пет от тях са световно застрашени. Това са Pelecanus crispus (мигрира и зимува тук, SPEC1), Phalacrocorax pygmeus (зимува, SPEC2), Oxyura leucocephala (рядко срещана тук през зимата, SPEC1), Aythya nyroca (SPEC1) и Crex crex (по време на миграция, SPEC1).
Езерото е едно от най-важните места за гнездене на саблеклюн (Recurvirostra avosetta) и кокилобегач (Himantopus himantopus). Поморийско езеро има международна значимост и поради факта, че е място за зимуване на ням лебед (Cygnusolor).
Една от най-важните характеристики на езерото обаче е, че на изкуствените острови, изградени по инициатива на Зелени Балкани гнезди най–голямата колония на гревести ребарки в България в момента.

КОНСЕРВАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ:

Заплахи:

• Въпреки обявяването на езерото за Защитена местност, птиците в района са постоянно обезпокоявани от ловци, бракониери, летуващи и събирачи на скариди.
• Липса на гнездови местообитания за наземно гнездящи птици (острови и изолирани пясъчни коси). 
• Неорганизирани и некомпетентни посещения от бърдуочъри (колекционери на наблюдения на птици).
• Скитащи кучета и хищници.

Дейности на Зелени Балкани
От 1993г. Зелени Балкани осъществява консервационна програма на Поморийското езеро. Главните цели на тази програма са:

• Елиминиране на горепосочените заплахи
• Охраняване на колонията размножаващи се птици
• Екологично образование

Програмата се осъществява в тясно сътрудничество с Община Поморие. Дейностите се извършват от доброволци на Зелени Балкани, BTCV и Корпуса на Мира и се финансират от Община Поморие, Зелени Балкани, BTCV, БШПОБ и Фондация “Бургас-Екология-Човек”.
От 1993-2003 Зелени Балкани и BTCV организират съвместни консервационни ваканции за подобряване местообитанията на застрашени видове птици. Ваканциите целят привличане и ангажиране на вниманието на местната общественост към проблемите по опазване биоразнообразието на Поморийското езеро. По време на тези ваканции се осъществиха следните дейности:

• Изграждане на изкуствени острови за рибарки и дъждосвирци
• Изграждане на плаващи острови за рибарки и патици
• Изграждане на гнезда за ангъчи
• Маркиране на територията и поставяне на информационни табла

Резултати:
Най-голям успех е постигнат с гривестата рибарка (Sternasandvicensis) - застрашен вид, категория SPEC2.
Популацията на вида се увеличи от 6 гнездящи двойки през 1997, на 450 двойки през 2002, за да достигне рекордните 1000 двойки през 2004 година.
Всичко това е резултат не само от консервационни дейности, но и от мобилизиране усилията на доброволци, природолюбители и държавни институции. 
През изминалите 10 години проведохме 14 международни бригади с участието на 176 български и 107 чуждестранни доброволци. Българските и чуждестранните доброволци положиха 3101 човекодни доброволен труд, като построиха насипни острови с обща площ над 270 кв. м., многобройни дървени и плаващи гнездови платформи, както и информационни и указателни табели. Благодарение на доброволците, гнездовата популация на редките гривести рибарки се повиши от 6 двойки през 1996 г., на 450 двойки през 2002 г. за да достигне рекордна численост от над 1000 двойки през 2004 г.

ПАРТНЬОРИ:
ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ
ОБЩИНА ПОМОРИЕ
ГЛОБАЛЕН ЕКОЛОГИЧЕН ФОНД
СВЕТОВНА БАНКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

НОВИНИ:

ДОКУМЕНТИ:
Документи, регулиращи действията на проектните структури:
Правила за работа на НС, Меморандум за разбирателство

Връзка на проекта с националните приоритети, планове за действие и програми:
Национална стратегия за консервация на биоразнообразието
Приета през 1998 г. Анализира заплахите за биологичното разнообразие на България, и подчертава, че ключа към консервиране на биологичното разнообразие е в подходите, които признават стойността на задържането и възстановяването на разнообразието на всички нива, чрез интегрирано управление на земя, води и биологични ресурси, в защитени и незащитени земи, и чрез различни схеми на управление и съвместно партньорство;
Националната стратегия отделя специално внимание на високата консервационна значимост на черноморските езера и лагуни като важно място за почивка на прелетни птици по миграционния път Via pontica
Националния план за консервация на биологичното разнообразие
Приет от Министерски съвет на Република България през август 1999, определя крайбрежните черноморски екосистеми като една от деветте основни екосистеми с консервационен приоритет в България. Планът разглежда специфичните заплахи за екосистемите: (a) нуждата от коридори за миграция на птици по Черно море (b) Създаване на планове за управление на защитени територии , и (c) въстановяване и поддръжка на природни ресурси. Според критериите на Национлания план, Поморийско езеро може да се класифицира като място с “най-висока консервационна значимост”.
Национален План за Действие за Консервцията на най-важните влажни зони в България
Приет през 1995 г., плана разработва стратегия за влажните зони в съответствие с директивите на ЕС за хабитатите и опазване на дивите птици. ПЕ е идентифицирано като едно от двете езера със значително национално значение за биоразнообразието, и определя настоящия статус и насоки на природните ресурси на проектното място.
Национална стратегия за ЕкоТуризъм и План за действие
Приета през 2004, стратегията определя ПЕ и околностите му като район за потенциално развитие на екотуризма с фокус върху орнитотурзма поради местонахождението си по Via Pontica, и подкрепя концепцията за «туристически пакети”, които могат да създадат регионални центрове за туризъм – помагайки на отделни места от екологичното или културното наследство да развият своя туристически потенциал и приходи като работят заедно.

ВРЪЗКИ:
ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ
ОБЩИНА ПОМОРИЕ
ГЛОБАЛЕН ЕКОЛОГИЧЕН ФОНД
СВЕТОВНА БАНКА БЪЛГАРИЯ 
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
НАТУРА2000
Парковете в България
Защитени Територии в България
Български портал за биоразнообразието
http://www.bluelink.net/
Възстановяване на Дунавски влажни зони
BTCV
Закони:
Закон за Защитените Територии
Закон за биологичното разнообразие
Закон за Опазване на Околната Среда
Закон за лечебните растения
Закон за Лова
Закон за Водите
НАРЕДБА за разработване на планове за управление на защитени територии
Директива на ЕС за опазване на дивите птици
Директива на ЕС за опазване на хабитатите
Рамсарска конвенция
Конвенция за Биологичното разнообразие
Бонска конвенция
Бернска конвенция
CITES
AEWA

ФОТОГАЛЕРИЯ

КОНТАКТИ:
гр. Поморие 8200, ул. Солна №15, тел. 0596 22 333, ТИЦ, Димитър Попов - 0885 108 712

Пловдив 4000
Бул. “Шести септември” № 160
Тел.: 032 /62 69 77, 62 69 15
Факс: 032 /63 59 21
e-mail: office@greenbalkans.org    
www.greenbalkans.org

Валентина Фиданова - Ръководител на проекта - 0887 549 859
Димитър Попов - Оперативен мениджър, координатор – 0885 108 712
Милчо Скумов - Консултант природни ресурси – 0885 108 713
Виолета Иванова - Специалист тръжни процедури – 0885 108 716
Златка Николова - Финансов мениджър – 0885 108 707