Новини

Бухали новодомци

Бухали новодомци

25.12.2011

За птиците, отглеждани в плен, клетката играе ролята на някакъв вид дом или подслон и нейният вид и удобство определено оказват влияние върху поведението им. Когато става въпрос за диви птици, които трябва да се научат да живеят в несвобода, клетката трябва да бъде тяхното спокойно място. В противен случай, те никога не могат да се приспособят. 

Четири бухала, които съдбата е сварзала със Спасителния център за диви животни, ще посрещнат новата година като новодомци или новоклетци, ако трябва да сме по-точни. Нашата двойка, която няколко години подред ни радва с малки, вече е настанена в просторна нова клетка, с всички необходими удобства. Бухалите, по принцип, не са много претенциозни, но ние искаме те да се чустват добре и да имат пространството, спокойствието и усамотението, от които всяка размножаваща се двойка има нужда. Ясно е, че няма как да заместиш свободата, колкото и просторна клетка да предоставиш на птиците, но поне да се чустват максимално добре. Новата клетка е закрита от всички страни, за да бъде семейството необезпокоявано, защото само спокойната птица пристъпва към размножаване. Като се има предвид при какви доста по-скромни условия досега са ни дарявали с бухалчета, би трябвало резултатите занапред да са в пъти по-добри, т.е. повече бухалчета да освобождаваме в дивата природа.

Третият новодомец е пациент от тази година, който страда от ставно заболяване и ставите на крилата му са увредени - липсват ставните връзки. В резултат на това, крилата се движат свободно на ставите и птицата не може да лети. Престоят му в реанимацията на Спасителния център се превърна в неочаквано предизвикателство. Всяка нощ бухльото упорито работеше върху осъществяването на плана си за бягство, като систематично унищожаваше мрежата на клетката, в която беше настанен. Когато успешният завършек на делото му вече се виждаше, просто го премествах в друга клетка и ремонтирахме старата, но една сутрин... Да влезеш в реанимацията и пред вратата да завариш погадка, не е обичайно явление. Погадките са несмлени остатъци от кости и козина, които птиците изкарват през устата. След първоначалната изненада просто проследяваш маркировката от изпражнения, която води зад шкафа. Там те чака бухльото-разрушител, който за нищо на света не иска да се върне в клетката си. След кратки преговори на четири очи, той склонява... някак си... Да е жив и здрав нашият боен бухльо! Той вече има нов дом – Старозагорският зоопарк, където ще му осигурят всичко необходимо за неговата борбена личност.

Четвъртият новодомец е бухал с увредено зрение. И двете очи на птицата бяха с увредени ретини. При едното процесът вече беше необратим. Другото претърпя операция и успяхме да задържим поне малък процент от зрението. Сега бухалът вижда много зле, но поне може да се ориентира. Дълъг бе процесът на адаптирането му към живота в плен. Поради намаленото зрение, той е много плашлив и неуверен и не би могъл да живее с други птици от неговия вид. Наскоро бе настанен в една от посетителските ни клетки, където вече свикна с обстановката и се чуства по-спокоен.

Бухалите са страшилищата на дивата природа и практически нямат друг враг, освен човека. За съжаление, голяма част от тях умират по причини, свързани с човешката дейност, пряко или косвено. Необезопасените електрически стълбове са най-честата причина за смърт сред бухалите. Тези удобни „вишки” често се използват от птиците за наблюдателници и места за почивка. Лошото е, че в много от случаите на токов удар, птицата не умира веднага, а получава тежки изгаряния. В случаите, когато такава птица бъде намерена от доброжелателен човек, гангрената вече е тръгнала, а наранените тъкани са пълни с червеи. Тази година имахме доста тежки случаи – бухал с напълно изгорели крака, друг с напълно липсващи тъкани от едното крило... Много тежко е да гледаш тези същества, бледи сенки на истинската им същност... Каквото и да направиш, те вече са загубени за природата.  

Единственото малко, което нашата двойка бухали отгледа тази година, бе освободено в ПП Русенски Лом. Около две седмици след освобождаването, предавателят, който бе поставен на птицата, разкри една грозна истина. Птицата и надеждите ни за нея умряха с намирането на трупа между електрически стълб и трафопост.


Текст и снимки:
Любомила Кривошиева – Рехабилитатор диви животни
Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани
тел: 0885 22 84 86
e-mail: lkrivoshieva@greenbalkans-wrbc.org