Опазване на видовете

Ловен сокол

Ловен сокол


В миналото е бил една от най-често срещаните видове птици в Лудогорието, Добруджа и по Дунав, като стотици, вероятно дори хиляди двойки са гнездили в страната ни. За съжаление в средата на ХХ век, поради смяна на земеползването, разораването на пасищата, масово разпръскване на пестициди и поголовния отстрел, популацията на ловния сокол спада до едва няколко десетки двойки, разпръснати из цяла България. Днес положението на вида е още по-тревожно – въпреки, че всяка година има единични наблюдения на тези великолепни птици, няма нито една известна размножаваща се двойка ловни соколи в страната. 

Проблемът не се състои само в унищожените в миналото местообитания и влошените условия, а и в посегателствата от соколари и бракониери. За съжаление, макар че в природата тези великолепни птици се срещат все по-рядко, все още могат да се открият в клетките на соколари и псевдо-природолюбители. А не трябва да се забравя, че отнемането на малки от гнездата, задържането и отглеждането на диви, измътени на свобода ловни соколи е напълно незаконно и забранено.

Нашата работа
 - участие в разработването на Стратегия за реинтродукция на ловния сокол в България, съвместно с Централната лаборатория по обща екология, Дружеството за защита на хищните птици и Фонда за дивата флора и фауна;
- подготовка на Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани – Стара Загора, за отглеждане и размножаване на ловни соколи в изкуствени условия, за пускане на потомството им на свобода, като част от мерките, предвидени в Стратегията за реинтродукция. 
- издирване на гнезда на ловни соколи на територии, където има наблюдения на възрастни птици и са подходящо местообитание на вида – по време на многобройните експедиции на доброволци и експерти на организацията. За съжаление досега тези усилия не са се увенчали с успех! 
- проучване на потенциални места за разселване на ловни соколи, предлагащи подходящи условия за живот, хранителна база и ограничено безпокойство;
- проучване на заплахите и лимитиращите фактори, ограничаващи разпространението и стабилизирането на ловния сокол в България;
- информационни и образователни дейности – работа с ученици, Ловно-рибарски дружества и граждани.

Резултати:

През 2008 бе завършено Предпроектно проучване за старт на програмата за реинтродукция на ловни соколи в България, след което започна изпълняването на самата програма.
Поставено бе началото на сътрудничество на Зелени Балкани с Централната лаборатория по обща екология и други български и чуждестранни НПО за работа по програмата за реинтродукция.
Набелязани бяха няколко места, които предлагат подходящи условия за реинтродукция на ловни соколи.
В последствие служители на Зелени Балкани преминаха обучителен курс в Център за размножаване на соколи към International Wildlife Consultants Ltd, в Уелс, Великобритания, за практическо усвояване на методиката и прилагането й в Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани – Стара Загора.
Изготвен бе план за последващо оборудване на Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани – Стара Загора за развитие на програма за размножаване на соколи в изкуствени условия.
Изградени бяха волиера за целите на размножаващите се двойки ловни соколи в Центъра.
По-късно бе изградено ново инкубаторно помещение, отговарящо на най-високи изисквания за нуждите на размножителната програма на ловните соколи.
Избрана бе територия за освобождаването на излюпените соколчета, на която бяха поставени четири адаптационни волиера.
Сформирани бяха шест размножаващи се двойки ловни соколи във волиерите на Спасителния център на Зелени Балкани.
До 2016 година с метода на хака (адаптационната волиера) са освободени 45 млади птици 33 от които излюпени в Спасителния център на Зелени Балкани.
През зимата на 2016 година имаше многократни наблюдения в района около Стара Загора на един от освободените соколи.

Как мога да помогна?

- Като участвате в експедициите за изследване и опазване на вида и осигурявате информация за наблюдения на птици от вида, а също и информация за отглеждани птици на затворено или посегателства върху ловни соколи и други грабливи птици;
- Като участвате в информационните дейности (презентации по места, разпространение на информационни материали);
- Като дарите средства за опазването на този рядък вид.

Бивши и настоящи партньори и донори на дейностите по проект „Завръщане на ловния сокол в България“

Института по биоразнообразие и екосистемни и изследвания при БАН;
International Wildlife Consultants (IWC)
Environmental Agency of Abu Dhabi (EAD)
People’s Trust for Endangered Species (PTES)
ЗАД „Армеец“
Mohamed bin Zayed Species Conservation Fund
 
Предпроектно проучване във връзка с реинтродукция на ловни соколи в България - текст на английски език 3 Mb (pdf) свали