Новини

Международно преброяване на лешоядите. Белоглавия лешояд се увеличава на Балканите

Международно преброяване на лешоядите. Белоглавия лешояд се увеличава на Балканите

30.11.2016
Преброяването се провежда в началото на зимата, когато започва размножителния период на лешоядите. Целта е да се определи числеността на популацията на белоглавите лешояди на Балканите, както и тяхната възрастова структура. В България ежегодният мониторинг обхваща Източни Родопи, Стара планина и Кресненското дефиле. Събитието се координира от БДЗП.

В Стара планина за четвърта поредна година популацията бележи ръст. Спадът през 2013 спрямо 2012 твърде вероятно се дължи на интензивно освобождаване на птици през 2012 и следваща емиграция. Настоящото увеличаване определено вече не се дължи на новоосвободени птици, но на стабилизиране на ядрата и привличане на птици от други колонии. Това отчетаха екипите на  „Зелени Балкани“, „Фонд за дивата флора и фауна“ и „Дружеството за защита на хищните птици“, които  работят за връщането на вида. В Кресненското дефиле, Врачанския и Котленския Балкан бяха регистрирани общо 127 реинтродуцирани и диви птици. Миналата година по тези места са наблюдавали по-малко лешояди - 108. Преброяването се проведе в рамките на проект Нов живот за лешоядите LIFE14 NAT/BG/649.

За наша радост, общо 184 белоглави лешояда бяха преброени тази година по долината на река Арда, където се намира най-голямата колония на белоглави лешояди в България. За сравнение, миналата година тук бяха регистрирани 178 белоглави лешояда. Тези резултати са получени в рамките на редовното годишно преброяване на белоглавите лешояди от експерти и доброволци от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и "По-диви Родопи" (Rewilding Rhodopes). По долината на река Арда се намира единствената оцеляла естествена колония на белоглави лешояди в България. По време на преброяването бяха наблюдавани и други редки и защитени видове хищни птици от района като сокол скитник, скален орел и морски орел. Трябва да се отбележи обаче, че погледнато глобално, в Източните Родопи, общо българската и гръцката част бележат за втора поредна година намаляване. Това не кореспондира с продължаващото увеличаване на гнездовата популация и трябва да бъде анализирано. Има вероятност част от белоглавите лешояди да нощуват на неизвестни и непреброявани места, но е възможно също, броят на популацията в този район да върви към стабилизаране, което скоро да се отрази и на броя на гнездящите двойки.

В Македония – общо ЮЗ България и БЮРМ – въпреки големият ръста на популацията в Кресненския пролом, общата популация за района бележи спад. Възможно е това да се дължи на неточно преброяване през 2015 в БЮРМ, когато са съобщени общо 48 птици, а общата популация вероятно е около 30-35. Ако това се приеме за по-близко до реалността – броят за 2015 би бил общо 74-79 и сравнен с този през 2016 – 80, да означава, че част от птиците от БЮРМ са преброени в ЮЗ България и общата популация е стабилна и дори се наблюдава лек ръст.      

В Сърбия положението е задоволително.

Според експертите от проект „Светло бъдеще за черния лешояд“ - LIFE14 NAT/BG/649, белоглавият лешояд се увеличава на Балканите (като сравнение през 2015г. бяха преброени 620 птици, а през настоящата година 724). Една от причините за това са международните усилия за опазването на вида, част от които е и България.

За допълнителна информация:
Елена Стоева - Ръководител на проект LIFE14 NAT/BG/649, моб. тел. 0887574699, e-mail: etilova@greenbalkans.o
rg