Становища

НАТУРА 2000 И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ - чернова

06.02.2008

Някой веднага ще каже какво общо имат двете понятия. Всички концепции за национална сигурност, колкото и те да са остарели и антропоцентрични, наред с рецептите и технологиите за поддържане на социалния и етнически мир, се стараят добре да определят как да бъде добре съхранено и управлявано специфичното национално богатство на всяка една страна. То не винаги може да се изрази в природни изкопаеми, но там, където те са налице няма спорове за важността на тяхното опазване.
Например Саудитска Арабия едва ли би си позволила лукса да изключи от своята концепция за националната сигурност петролните залежи и управлението им. В този ред можем да дадем примери за находищата на диаманти и злато на Южна Африка, медта на Чили и т.н. Както е известно, геополитическата карта е доста различна от суровинната и много страни ощетени от суровинни ресурси се вглеждат навътре в себе си и търсят други посоки на доброто управление на своя национален капитал. Добрата концепция за национална сигурност би трябвало да включва не само подкрепата и опазването на ресурсния и финансов капитал, а да се погрижи и за интелектуалния капитал на нацията, който в крайна сметка се оказа доста по-мощен ресурс от суровинния. Сещам се за един индикатор в тази посока – броя на нобеловите лауреати на единица население, например 1 млн. човека. Какво ще кажете за сравнението между Швейцария и Израел с България по този показател?
Всички в една или друга степен сме обърнали внимание на лутанията на политиците и споровете между тях при идентифициране на концепцията за национална сигурност. Смяната на идеологическата ценностна система и „врага” е преодоляна (военностратегическия сектор). Не така ясна е ситуацията при определяне на националния капитал, т.е. тези елементи от нашето национално богатство, които би следвало да бъдат обект на опазване от националната сигурност. Тук много политици не могат да „разделят сеното от плявата”. За да направиш тези оценки и сравнения
трябва наистина да имаш трезва глава от всякакви националистически, идеологически и емоционални обременености. Някои веднага ще кажат, че сама по себе си концепцията за национална сигурност не е точна наука и като продукт не може да прилича на научен трактат. Това наистина е така и тя в крайна сметка трябва да стане един силен емоционален текст, който да покаже на нацията кой е нейният национален капитал и
как да го управлява и опазва. Но едва ли някой ще оспори, че анализите, които ще дадат резултатите за написването на този емоционален текст трябва да бъдат обективни и подкрепени с фактология, колкото повече лишена от емоции, толкова по-добре. Когато оценяваме нашето археологическо и историческо наследство, сравняваме ли го с това на Гърция? Когато оценяваме нашите полезни изкопаеми, сравняваме ли ги с тези на Румъния или правим обратното? Не е въпросът да се бием по гърдите и да смятаме, че във всичко сме по-добри от съседите си, а да намерим и подчертаем това, в което наистина сме по-добри. Най-опасно е когато някое  наше национално богатство въобщ е
не се забележи не само от политиците, но дори и от концепцията за национална сигурност. И въпреки дългия увод, вече се сещате за какво става въпрос - точно така, българската природа е най-голямото наше национално богатство. Веднага ще опонирам на възраженията, че понятието „българска природа” е прекалено общо, имагинерно или даже емоционално и трудно може да бъде точно оценено. В последно време не само биологичните науки, но и науките за опазване и управление на природата (а вече има и такива) се погрижиха да бъдат създадени множество критерии, които ни дават възможност да оценим и дори да остойностим качеството на една природна територия. Много от тези критерии вече отдавна не са така субективни. Силен стимул за развитие на този сектор от природните науки се получи от нуждата да бъде управлявана екологичната криза. Пионер в тази област е Европейският съюз.
Финансовите бюрократи на Европейската комисия трябва точно и ясно да знаят колко и къде и защо да разпределят милиардите необходими за опазване на общоевропейската природа и управление на екологичната криза. Затова Съюзът е развил цяла поредица от законови и технологични инструменти. Общоевропейската екологична мрежа Натура 2000 е само част от този инструментариум.
У нас именно тези, вече станали стандартни подходи и инструменти бяха използвани от повече от 200 български експерти и научни работници, които за 4 години оцениха качеството и стойността на българските природни територии. Резултатите от тази кампания дадоха дългоочакваните данни и потвърдиха направената още през 1993 г. експертната оценка, че България е на трето място в Европа по качество и разнообразие на своята природа. За да бъдат доказани биогеографските и исторически причини, заради които нашата природа се е запазила са необходими
повече страници, а и не всички ще разберат доказателствата. Но това, че не всички от нас разбираме квантовата механика и теорията на Айнщайн, не ни пречи да имаме доверие в нея. Ако не вярваш и искаш да опонираш на нещо, то е логично преди това да се запознаеш с него. В тази връзка жалки и смешни бяха атаките на някои политици и кметове срещу критериите и подходите при определяне на териториите по Натура 2000.
Вместо да се гордеят, че 40 % от нашата територия отговаря на световните и европейски критерии за запазена природа, тези хора всячески се стараха да обезценят и да намалят този невероятен ресурс. Германия и Полша имали по-малко зони в Натура 2000. Ами те също имат и по-малко тракийски могили и златни съкровища от това време. Означава ли „излишъка” от този археологически ресурс да го унищожим или продадем на безценица? Как да обясним на тези хора, че не са прави? Единият от начините е да работим с техните деца и внуци, но това ще отнеме време, през което бащите ще унищожат същата тази природа. Тук се опитвам да предложа друг подход – трябва да обясним на тези, които са най-високо и претендират да са „бащи на нацията”, че точно природата, а не друго е нашето най-голямо национално богатство и да им предложим да го защитят адекватно чрез инструментите и институциите, които отговарят за националната сигурност. Но затова е много важно управляващите да се
запознаят внимателно с направената вече оценка на стойностите на българската природа или, ако това е непосилно за тях, да се доверят на наши и международни експерти.
Има поне четири важни характеристики на даден проблем, за да бъде той в обсега на вниманието на институциите, които се грижат за националната сигурност, по които ще тестваме и нашия проблем – унищожаването на уникалния български природен ландшафт.
1. Националната сигурност се занимава с проблеми, които не се влияят и не могат да бъдат решени чрез инструментите на националното законодателство (например войни, природни бедствия и катаклизми, епидемии и др.).
И така, в нашия случай: според чл. 21, ал. (2) от Българската конституция „Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон”. Въпреки че имаме такъв чудесен инструмент, той беше грубо потъпкан заради безсилието на свързаните с него закони като ЗУТ и др. Не е ли вече време за диагнозата, че нито едно правителство не може, а и не иска да се справи с проблема? Последното го показа много ясно с отлагането на приемането най-
представителните зони по Натура 2000. Извод - безсилно законодателство, безсилно правителство.
2. Втората характеристика е, че обект на националната сигурност обикновено са проблеми, значителни по обем и размери. Тук доказателството не е трудно. Съвсем наскоро Правителството остави без защита и изключи от първоначалния списък по Натура 2000 1 500 000 ха - 15 % от територията на страната, съдържащи най-значимите природни екосистеми и ландшафтни комплекси, като Западни  Родопи, Средна гора, Източна и Западна Стара планина и дълъг списък на невероятни и уникални езера, степни и горски съобщества по българското Черноморско крайбрежие.
Има ли посегателство върху националното богатство по-голямо по размери от това?
3. Проблемите, обект на националната сигурност обикновено са с много висока интензивност и ниво на заплахите и инструментите на вътрешната нормативна база не могат да овладеят и ограничат тази интензивност. За колко време беше застроен и тотално разрушен ландшафта само в два малки участъка между Равда и Несебър и между Пампорово и Смолян? Само за 2 години министър Кабил и десетки общински кметове най-безотговорно разграбиха и продадоха общинска и публична държавна собственост под предлог, че извършват замени разрешени от закона? Над 150 000 дка публична земя (общинска или държавна), разположена в най-атрактивните ландшафти по Черноморското крайбрежие и Западни Родопи беше заменена с друга, частна собственост. Почти във всяка община могат да се намерят примери за продадени земи от общинския горския фонд на цени от 18 до 45 ст/м2 ?!? Някои кметове за тази своя дейност получиха награда и бяха повишени в областни управители. Къде са тук
българската нормативна база, контролните органи, правителствените агенции, законите и Конституцията?
4. И последен, но не и по значение проблем, с който би се занимавала националната сигурност е обществената значимост или с други думи каква част от обществото е засегната от този проблем. В нашия случай съотношението е следното: 7 милиона губят от вандалското застрояване на уникалния български ландшафт, а печелят само няколко хиляди и то не дългосрочно, а пирово. Какво ще загубят 7-те милиона:
· Най-атрактивните ландшафти на Черноморското крайбрежие, много от които са или са били до скоро публична собственост.
· Уникалният планински пасторален ландшафт, с невероятен простор, който е почти сигурно, че ще бъде безобразно застроен и в следствие на което рязко да загуби своята естетическа и природозащитна стойност. Сам по себе си този ландшафт е огромен възобновяем ресурс на бъдещето. Не само като обект на познавателен, екологичен и ландшафтен туризъм, но и като гигантски природен храм – единственото наше наследство за бъдещите поколения.
· Уникални крайбрежни езера и лагуни, съхраняващи местообитание на редки растения и птици с европейска и световна значимост, които сами по себе си могат да бъдат развити като обекти на изключително печеливш туризъм.
Реалният списък на загубите е много по-дълъг. Важно оръжие на демагозите срещу Натура (между които и членове на правителството) е, че въвеждането на защитените зони застрашава инвестициите.
Трудна за оборване демагогия, тъй като за съжаление ние българите не познаваме добре ландшафта на собствената си страна. Но, ако се замислим не е необходимо да сме специалисти по ландшафт, география или инфраструктура, за да разберем, че навсякъде в страната, особено в планинските райони има множество възможности за инвестиции, които не нарушават публичния и обществен интерес – изоставени махали,
селскостопански сгради, складове, мини, кариери и много други малки урбанизирани петна. Тоест достатъчно възможности за инвестиции без да се посяга на прекрасния български ландшафт – точно на опазването на този ландшафт и природа би следвало да се гледа като на нашата най-голяма инвестиция в бъдещето. 
Какво още трябва да се случи, за да разберем, че действително проблемът не само е част от националната сигурност, но и вече е дошло време да попадне под обсега на институциите, които отговарят за нея? Гражданското общество разбра, че корпоративния и финансов капитал изцяло владее правителствената политика по тази тема. Какво би могло да се направи? Инициативата може да дойде от Консултативния съвет по национална сигурност към Президента. Съветът би следвало да предложи поне две важни решения: Да пре дложи на Правителството да ревизира като възстанови пълния списък на идентифицираните територии по Натура 2000 и по този начин да защити широкия национален и обществен интерес и ограничи заплахите върху националната сигурност;
· Да създаде работна група, която да подпомогне Правителството да изработи законови предложения за промени в ЗУТ, Закона за земеделските земи, Закона за горите и др., които да осигурят необходимата защита на постановките на чл. 21 от Конституцията и да ограничат посегателството върху публичните земи.
Ако това не стане, изводът ще е, че политиците от Танзания и Намибия са многократно по-далновидни от нашите и да са разбрали отдавна каква национална гордост и печеливш бизнес може да бъде дивата природа. Да не говорим за опита на Коста Рика и Южна Африка. В тези страни само преди 20 години правителствата не можеха да се справят с унищожаването на природата. Там националната отговорност и
намеса се извърши от институциите, отговарящи за националната сигурност. Наистина такава намеса е индикатор за слабото развитие на демократичните, законодателни и граждански структури. Тъжна констатация, но за съжаление е вярна. Ако тези институции не се намесят има и още едно решение – гражданското общество, което може да изглежда слабо, но и то си има свои механизми, които могат да бъдат мобилизирани при национални бедствия от такъв характер. Не можем да допуснем нашето правителство и нашият парламент да застанат на страната на една малка групичка корумпирани политици и маскирани чрез офшорни фирми странни субекти.