Новини

Нараства общественото недоволство от използването на цианидна технология

Нараства общественото недоволство от използването на цианидна технология

24.11.2009

Срещата започна с представяне на Коалицията „За да остане природа в България” -  успехите, постигнати от Коалицията и различните видове акции, организирани от нея. Тя продължи с презентация на Зелени Балкани за  най-впечатляващите птици, срещащи се в региона на Източни Родопи: трите вида лешояди и царския орел, както и основните заплахи за тези защитени птици и дейности по тяхното опазване.

Най-голямо вълнение предизвика темата за опасностите от цианидната технология при добива на злато. Използването на цианиди е изключително рисковано, заради това, че дори в малки дози е силно токсичен, реагира много лесно и се натрупва в органична материя, а съединенията му цианати и тиоцианати могат да останат устойчиви за години. Проблемът е свързан не само с използването на цианидите, но и с тяхното транспортиране и съхранение. Цианидите отделят не само златото от рудата, но също така метали като арсен, олово, живак, желязо, никел, кадмий, които също формират токсични съединения.

Срещата премина много успешно, запознахме се с инициативни хора с идеи и набелязахме първите съвместни действия. Още веднъж се убедихме, че гражданската активност се катализира от информираността и намирането на единомисленици.

Повече за опасностите от използването на цианидна технология в Кърджали:

В България има планирани 4 проекта, използващи цианидна технология: Челопеч, Крумовград, Кърджали и Попинци, а други 37 находища са с установени икономически изгодни запаси.

Конкретните опасности от използването на цианидна технология в Кърджали могат накратко да бъдат описани както следва:
• Инсталацията ( разположена на 400 м. от жилищни блокове) и хвостохранилището (на 370 м. от с. Вишеград) са в нарушение на Наредба 7 на МЗ за санитарно-хигиенна защита;
• В района се наблюдават много високи стойности на заболяванията на ендокринната, дихателната и нервната система, както и кожни болести. В самия доклад по ОВОС е посочено, че това са основните области, които биват засегнати при цианидна интоксикация;
• Липсват Авариен и Транспортен план за цианидите към Доклада по оценка за въздействието върху околната среда;
• Технологията не е изпитана промишлено и не отговаря на изискванията за най-добра налична техника;
• Хвостохранилището не отговаря на изискванията на Директивата за минните отпадъци.

Осъществяването на подобни срещи и обучения е възможно благодарение на на доброволните усилия на граждани и експерти и финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие по проект "За да остане природа в България", финансиран от Европейското икономическо пространство.

За допълнителна информация:
Добромир Добринов - Зелени Балкани
ddobrinov@greenbalkans.org