Становища

Относно Доклад за ОВОС на проект “Енергийно оползотворяване на водите на река Искър чрез построяване на 9 МВЕЦ в руслото на реката на териториите на общините Своге и Мездра”

25.01.2005

До:
МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ ПРЕВАНТАТИВНА ДЕЙНОСТ
ОТДЕЛ ОВОС И ЕКОЛОГИЧНИ ОЦЕНКИ
Г-ЖА ВАНЯ ГРИГОРОВА

 
С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: Доклад за ОВОС на проект “Енергийно оползотворяване на водите на река Искър чрез построяване на 9 МВЕЦ в руслото на реката на териториите на общините Своге и Мездра”

Уважаема г-жо Григорова,
Доклада за ОВОС на проекта за изграждане на 9 МВЕЦ-а от каскадата “Среден Искър” на териториите на общините Своге и Мездра е с положително становище.

Сдружение “Зелени Балкани” изказва своето категорично несъгласие с доклада за ОВОС, не даващ точна и реална оценка на негативното влияние на проекта върху тази част от поречието на р. Искър, район с висока стойност на биологично и ландшафтно разнообразие, предвид следните мотиви:

1.Местоположение и консервационна значимост на района
При осъществяването и последстващата експлоатация на хидротехническите съоръжения, се очаква да засегнат защитените територии Природен Парк “Врачански Балкан” и ЗМ ”Лакатнишки скали”. Също така и Корине мястото “Врачански Балкан”.
Тази част от поречието на р. Исъкр е приоритетно за включване като обект в: Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (чл.3, ал.2 от ЗБР) и Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Наред с това, в конкретните райони са установени местообитания и видове с високо консервационно значение и осъществяването на проекта пряко ще унищожи или увреди тяхното местообитание:
крайречни ивици от върба (Salix sp.) хабитат с код 44.1 приоритетен тип природно местообитание за опазване, включен в Приложение І на Закона за биологичното разнообразие и в приложението към Резолюция № 4 (1996) на постояния комитет на Бернската конвенция.
видра (Lutra lutra) вид включен в Приложения ІІ и ІІІ на Закона за Биологичното Разнообразие изискващ приоритетно съхранение на неговото опазване според този закон, включен в приложението към Резолюция № 6 (1998) на постояния комитет на Бернската конвенция
черен щъркел (Ciconia nigra) вид включен в Приложения ІІ и ІІІ на Закона за Биологичното Разнообразие, включен в приложението към Резолюция №6 (1998) на постояния комитет на Бернската конвенция
планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea) вид включен в Приложение ІІІ на Закона за Биологичното Разнообразие
земеродно рибарче (Alcedo atthis) вид включен в Приложения ІІ и ІІІ на Закона за Биологичното Разнообразие, включен в приложението към Резолюция №6 (1998) на постояния комитет на Бернската конвенция
воден кос (Cinclus cinclus), вид включен в Приложение ІІІ на Закона за Биологичното разнообразие.
късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), вид включен в Приложение ІІІ на Закона за Биологичното разнообразие.
Най-засегната ще бъде групата на рибите и реофилни видове с консервационно значение. Един от тях е черната мряна (Barbus meridionalis) включен в Приложение ІІ на Директива 92/43 на ЕИО
При извършване на строителните дейности ще бъдат обезпокоени или прогонени някои скалогнездещи птици като:
сокол скитник (Falco peregrinus) - Приложения ІІ и ІІІ на Закона за Биологичното Разнообразие, вид включен в приложението към Резолюция №6 (1998) на постояния комитет на Бернската конвенция
скален орел (Aquila chrysaetos) - Приложения ІІ и ІІІ на Закона за Биологичното Разнообразие, вид включен в приложението към Резолюция №6 (1998) на постояния комитет на Бернската конвенция
бухал (Bubo bubo) - Приложения ІІ и ІІІ на Закона за Биологичното Разнообразие, вид включен в приложението към Резолюция №6 (1998) на постояния комитет на Бернската конвенция
белоопашат мишелов (Buteo rufinus) - включен в Приложение ІІІ на Закона за Биологичното разнообразие.
След изграждането на деривациите, настъпилата промяна в хидрологичния режим на реката ще доведе до нарушаване на екологичното равновесие. Това от своя страна ще причини унищожаване или увреждане на крайречни местообитания, прекъсване на миграционни пътища на водни организми, с което се нарушават основни членове в ЗБР касаещи опазването на растителни и животински видове (чл. 38, ал. 1 т. 4 и чл.40, ал. 1, т.1 на ЗБР). В доклада не е уточнен типа на рибните проходи и тяхнятя ефективност със съответните доказателства за това. Разбираемо е че в местата на завирявяне ще се промени реофилния вид на речното дъно, ще се натрупва утайка, което неминуемо ще доведе до изчезване на характерната речна дънна фауна. Освен това при прочистването на вировете и при залповите изпущания на водата ще се активират речните утайки (натрупващи се от отпадните води на София) което от своя страна ще доведе до промяна на физикохимичните качества на водата в протежение на километри, причинявайки масови изтравяния на водните организми. В следствие на което биокоридорът-р. Искър ще престане да съществува като такъв.
Наличието на тези неблагоприятни за екосистемата въздействия, не са отразени в ДОВОС а твърденията че “ще се подобрят условията за дънните животни” и “езерата ще привлекат водолюбиви птици”, са неснователни и неверни. Не могат да се подобрят условията за живот на типичните реофилни дънни организми, тъй като стоящия водоем не е тяхно местообитание, а водолюбивите птици които се имат в предвид, избягват визираните водоеми, довод за това е бедната орнитофауна на вече съществуващи такива.

2. Кумулативен ефект от изграждането на ВЕЦ
В Искърския пролом функционират около 3 МВЕЦ, а също така на реката се намират и 3 големи ВЕЦ. Към тях се прибавят и хидроенергийните съоръжения на притоците на реката. С изграждането на проектираната каскада от 9 МВЕЦ, ще се получи кумулативен ефект на въздействията върху околната среда, който е многократно по-висок от сумата от въздействията на всеки ВЕЦ по отделно и ще означава пълно унищожаване на естествените екосистеми във тази част от водосбора реката.

3. Въздействие върху ландшафта
Искърското дефилие е район с високо ландшафтна стойност. Изграждането на МВЕЦ рязко ще компрометира стойността на ландшафтното разнообразие на района и ще наруши поетите ангажименти на страната към ратифицираната Европейска Конвенция за Ландшафта. Твърдението в доклада по ОВОС че “езерата създават условия за отдих и туризъм’’ е оспоримо и подлежащо на съмнение. Подобно мнение може да се каже за естествени езера и в краен случай за големите наши планински и равнинни язовири (желана дестинация за въдичари и ловци) но не и за искуствени вирове от такъв тип образувани от скорошна антропогенна намеса.

4. Засягане на обществените интереси в района
Районът на Искърския пролом хармонично съчетава уникални ландшафтни форми, природа и богато културно и историческо наследство. Този ресурс дава уникален шанс за развитие на различни форми на алтернативен туризъм. Мястото предлага изключително добри условия за развититео на водни спортове, спортен риболов, алпинъзъм, пещерен туризъм, орнитотуризъм и други. Изграждането на девет МВЕЦ в дефилето на р. Искър, значително ще снижи стойността на бъдещия екотуристически продукт и ще е в противоречие с националната стратегия за екотуризъм, подписана от Министъра на околната среда и водите, Министъра на земеделието и горите и Заместник-министъра на икономиката, и по-точно залегналите в нея цели за съхранение на природното и културното наследство, развитието на екотуристически бизнес, регионалното и местно развитие. В резултат от това ще бъде засегнат интереса на широк кръг от местното население, разчитащо на туризма и свързаните с него поминъци и ползи.
При завиряването на реката ще се наводнят места в коритото на ректа използвани за паша и земеделие. В доклада за ОВОС обаче не е засегнат този проблем и как ще бъде решено обещетяването на местние селскостопански домакинства. Но в доклада се твърди точно обратното - изграждането на МВЕЦ е от социална значимост тъй като “производство на електроенергия е с доказана икономическа ефективност за инвеститора и с определени предимства спрямо другите енергийни източници”. Това съвсем не е от полза за местните жители, а точно обратното: калкулиране на загуби за тях, за сметка на ползите на инвеститора от производство на електроенергия.

5. Алтернативни варианти
Докладът по ОВОС е не са разгледани никакви реални алтернативи на проекта а се избира между няколко сходни варианта за всеки МВЕЦ. Не се обсъжда възможността за намаляване броя на МВЕЦ, намаляване заливаната площ, напълно ново разположение на някои МВЕЦ. Смятаме че едно от изискванията на ОВОС за изготвяне на алтернативни вариянти на проекта не е спазено.
Имайки предвид, че реализирането на проекта за каскада “Среден Искър” за изграждането на 9 МВЕЦ в Искърския пролом ще бъде в противоречие с националното законодателство (ЗБР, ЗООС) и с различни международни документи (Конвенцията за Биологичното Разнообразие, Европейската конвенция за ландшафта, Бернската конвенция, Директива 92/43 на ЕС и Директива 79/409 на ЕС) и предвид гореизложените мотиви, Сдружение «Зелени Балкани» настоява докладът по ОВОС да има отрицатилно решение.

 
С уважение,
Валентина Фиданова

Член на Управителния съвет на СНЦ "Зелени Балкани"