Становища

Относно решение на НСБР от 21.11.2006 г. за одобряване на списък от защитени зони от мрежата НАТУРА 2000

29.11.2006

До:
Министъра по околна среда и води
Г-н Джевдет Чакъров

Копие до:
Членовете на министерски съвет

Комисия по околна среда към 40-то Народно събрание
 

Становище относно решение на Националният съвет по биологично разнообразие от 21.11.2006 г. за одобряване на списък от защитени зони от мрежата НАТУРА 2000

От: Федерация Зелени Балкани, Световен фонд за дивата природа – Дунавско-Карпатска програма, Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Национално движение Екогласност, ЕС За Земята, Асоциация на парковете в България.
 

Уважаеми господин Министър,

Апелираме към Вас да се внесат за окончателно одобрение от Министерски съвет, всички 225 защитени зони принципно одобрени от заседанието на Съвета по биологично разнообразие от 21.11.2006 г., което ще позволи тяхното представяне в Европейската комисия, към датата на нашето членство.

Мотивите за този апел са следните:

1. Не внасянето на тези зони до датата на нашето членство ще е пряко и очевидно нарушение на поетите от България задължения в договора за нашето присъединяване. Те са съвсем ясни: до датата на своето членство България следва да внесе своите предложения за потенциални зони от значение за общността и да осигури тяхното опазване чрез пълно прилагане на чл. 6, т. 3 и 4 на Директива 92/43/ЕИО.
Буди недоумение фактът, че служителите на Национална служба за защита на природата и на Национално управление по горите или не познават или не разбират правилно тези задължения и произтичащите от тях последствия. Тези служители изразиха недвусмислено своята подкрепа за становището на НУГ и с това подведоха част от представителите на научната общност в съвета.
От техните изказвания по време на съвета и от прес-съобщението на МОСВ след заседанието на МОСВ е видно, че процедурите за допълване на първоначално предложените зони се приемат, като отворена врата за представяне в комисията на драстично непълно предложение, което е абсолютно ПОГРЕШНО. Тези процедури са създадени за отстраняване на несъвършенства в предложенията, а не за изграждане на мрежата чрез тях. Те не отменят нашето задължение да представим относително достатъчно предложение за потенциални зони от значение за общността. Прякото последствие от такова неизпълнение на задължения и резултатът от него би бил предупреждение от страна на комисията за сериозни санкции: забавяне и отнемане на структурни фондове, дела в съда на Европейските общности.

С непрофесионалните си становища тези експерти са на път да подведат и Вас и Министерски съвет относно реалните изисквания към България.

2. Изключването на тези 29 зони от списъка със зони, които ще се внесат в Европейския съюз води до драстични липси и недостатъчност в предложението. Няколко пъти пада покритието (процента от даден вид или местообитания) включени в мрежата, при това далеч под всякакви приемливи прагове, включително за голям брой приоритетни местообитания (приоритетни на европейско равнище посочени изрично в приложенията на директивата и такива, които са приоритетни на национално равнище). Нещо повече за много от тях това покритие пада под 20%, което е абсолютният допустим минимум само за най-разпространените, не застрашени и не приоритетни местообитания и видове (този минимум е 60% за приоритетните местообитания и видове). В приложение 1 са дадени най-драстичните примери за падане на покритието с изключване на 29-те зони.

3. Буди учудване и възмущение фактът, че НУГ не разпространи своето предложение писмено до всички членове на съвета, за да може те наистина да се запознаят с неговите аргументи, да ги обсъдят и да ги гласуват информирано.

4. Настояването на НУГ за изключване на значителни площи гори от мрежата НАТУРА 2000 е практически НЕИЗПЪЛНИМО.

Предложените защитени зони опазват освен горски местообитания множество други защитени местообитания разположени в парцелите между горите, както и множество защитени видове обитаващи, както самите гори, така и съседните им площи.

България има запазена и изключително разнообразна природа. Съществуват две основни техники за определяне границите на защитени зони: чрез избор на най-добрите места за опазване на всяко защитено местообитание или вид поотделно или чрез избор на местата, в които се срещат едновременно максимален брой такива видове и местообитания.

В страни, като България единственият начин да не се получи прекомерно раздуване на общата площ на мрежата от защитени зони е прилагането преди всичко на вторият подход и последващо допълване на останалите “дупки” чрез първия подход. Така може да се постигне намаляване на площта на мрежата чрез предлагане преди всичко на територии опазващи едновременно максимален брой видове и местообитания.

По голямата част от предложените 225 зони отразяват именно този подход и са резултат от няколко годишен труд. Всяка част от тези зони е предназначена за опазване на набор от видове и местообитания. Изключването на който и да е било парцел гора, неминуемо води до изключване на местообитания на мечка, рис, вълк, сухоземни костенурки, прилепи или други горски видове, както и на всички разположени до горите други местообитания и видове. Иначе, казано това не може да стане без намаляване на представителността на мрежата за почти всички други видове и местообитания.

Предложените 225 зони в техните сегашни граници са абсолютният минимум необходим за постигане целите на Европейските директиви. Предложението на НУГ включва именно най-разнообразните, най-запазени територии, предназначени за опазването на най-много по брой местообитания и видове. Техните граници са определени в този им вид именно с достатъчно обхващане не само на горите, но и на всички видове и други местообитания срещащи се там.

Като заключение – каквото и да е било значимо намаляване на границите на тези зони ще доведе до недостатъчност на мрежата.

5. Буди учудване факта, че експертите на МОСВ с лека ръка зачеркнаха няколко годишния труд на екипа изготвил научните предложения и 3 седмичната тежка денонощна работа, в която самите те участвуваха, целяща оптимизиране на мрежата, при която общият процент на зоните падна от 36 на 28,6%. Буди безпокойство факта за пълната не реалистичност на искането на НУГ предвид капацитета на администрацията да посрещне едно такова решение. На МОСВ му предстои да изготвя наредбата за оценки на планове и програми оказващи въздействия върху НАТУРА 2000 и от 01.01.2007 г. да започне пълното й прилагане. На администрацията на МОСВ й предстоят още многобройни дейности и предизвикателства свързани с НАТУРА 2000 включително и подготовка за биогеографските семинари. Аналогично е положението на НПО, чийто капацитет далеч не е безкраен. Никъде в решението взето от НСБР не става ясно, кой се предполага да извърши това прецизиране на граници, каквото и да означава това. Нито пък кой би имал капацитет да оцени тези граници по-добре от досега извършената работа, като гарантира, че кохерентността на мрежата няма да пострада.

6. Не на последно място искаме да Ви напомним, че макар и неофициално Европейската комисия се е допитала до България и Румъния за възможността оценката на зоните на двете страни да завърши за една година. Дадоха ли си сметка експертите на администрацията, какво означава драстичното орязване на предложенията за НАТУРА 2000 и забавянето на тяхното внасяне за увеличаване на натоварването и ангажиране на капацитета на експертите и служителите на самата Европейска комисия и как ще бъде посрещната тази новина от тях?

7. Като заключение искаме да коментираме още някои аспекти от становището на НУГ.

Вижданията за начина на прилагане на правилото 20-60 изразени в становището на НУГ показват значително неразбиране на този принцип. За редки местообитания и видове, особено ако имат неблагоприятен природозащитен статус и особено, ако са приоритетни необходимият процент за включване в НАТУРА 2000 може да бъде и 100%. При предлагане на покритие по-малко от 60% за не приоритетни местообитания и видове е необходимо да се обоснове това намаляване с оглед гарантиране на постигането на благоприятно природозащитно състояние на това местообитание. Така освен актуалното състояние на това местообитание, тука следва да се отчита географската и екологична пълнота, както и за кои други видове, особено защитени, то е от значение. Очевидно е обаче, че НУГ се опитва да тълкува това правило по начин съвсем различен от начина по, който това се прави на биогеографските семинари и го използва по неадекватен чисто административен начин, като предлага без каквато и да е обосновка едни или други цифри за горен праг на горските местообитания включени в НАТУРА 2000 стига те да са между 20 и 60 %.

Становището на НУГ освен това се позовава на някакви неидентифицирани отрицателни икономически последици. Считаме становището на НУГ за крайно некоректно. След като процесът на определяне на зоните от НАТУРА 2000 продължи няколко години, а ръководството на НУГ въобще не обръщаше внимание на този процес не може на неговия завършек той да се отхвърля на основата на опасения породени от липса на информация. Никой така и не направи достатъчна по обхват (не само горския сектор, а всички сектори в съвкупност) реална оценка за ползите и загубите произтичащи от създаването на НАТУРА 2000, не само в икономически, но и социален план. Тука можем само да подчертаем, че страните прилагащи в най-голяма степен устойчиви практики за ползване на горите, съобразени с нуждите на биологичното разнообразие, показват и най-добър икономически растеж и най-добро състояние на местните общности живеещи в горските райони.


Дата: 28.11.2006г.

С уважение:
От името на вносителите: Андрей Ковачев (СДП БАЛКАНИ)

 
Адреси за контакти:

• Пловдив 4000, Бул. “Шести септември” № 160, Федерация Зелени Балкани, централен офис
• Стара Загора 6000, Ул. Цар Иван Шишман № 76, Федерация Зелени Балкани, регионален София 1421, ул. Цанко Церковски 67, вх.А, ет.2, ап.3, WWF Дунавско – Карпатска програма
• София 1303, ул. Софроний Врачански, 17А, ет. 3, ап. 9, ИУЦЕ
• София 1421, ул. Цанко Церковски 67, вх. В, ет. 2, ап.3, СДП БАЛКАНИ


Приложение 1

Намаляване на покритието мрежата НАТУРА 2000 за примерни видове и природни местообитания при изключване на предложените от НУГ на 29 потенциални защитени от списъка от 225 зони предложени от НПО, като задължителен минимум за внасяне в Европейската комисия на 01.01.2007 година (със знака “*” са посочени видовете и местообитанията приоритетни на Европейско равнище).

• * Мечка (*Ursus arctos) – падане на покритието от 73 на 26 процента; приоритетен вид, застрашен на територията на България, популация с вероятност да е близко или под генетичният минимум на вида осигуряваща дългосрочна стабилност и хетерозиготност на популациите, практика за опазване в НАТУРА 2000 в новите страни членки до 85-90% от популацията.
• Вълк (Canis lupus) - падане на покритието от 93 на 34 процента;
• Рис (Lynx lynx) – падане на покритието от 100 на 0 процента;
• Балканска дива коза (*Rupicapra rupicapra balcanica) – падане на покритието от 93 на 34 процента; приоритетен вид; на територията на България застрашен вид.
• Добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni) – падане на покритието от 60 на 41 процента; рядък вид.
• Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) – падане на покритието от 49 на 31 процента; вид с небалгоприятен природозащитен статус; България опазва близо 100 % от вида в континенталният и алпийският биогеографски региони в рамките страните членки; приет план за действие предвиждащ включване на 60% от популацията в НАТУРА 2000.
• Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) – падане на покритието от 49 на 34 процента; вид с неблагоприятен природозащитен статус; България опазва близо 100 % от вида в континенталният и алпийският биогеографски региони в рамките страните членки; приет план за действие предвиждащ включване на 60% от популацията в НАТУРА 2000.
• Главоч (Cottus gobio) – падане на покритието от 100 на 0 процента; критично застрашен вид.
• Черна мряна (Barbus meridionalis) – падане на покритието от 50 на 30 процента;
• Маришка мряна (Barbus plebejus) – падане на покритието от 50 на 40 процента;
• *Гори от черен бор (само естествени гори), код 9530– падане на покритието от 46 на 12 процента; приоритетно местообитание (абсолютен необходим минимум 60%)
• Гори от смърч (в площите се включват само гори с възраст над 50 години и естествен произход), код 9410 – падане на покритието от 84 на 13 процента;
• Гори от източен чинар, код 92C0 – падане на покритието от 69 на 41 процента; рядък тип местообитание, приоритетен за България.
• Гори на кестен, код 9260 – падане на покритието от 87 на 9 процента; рядък тип местообитание.
• Гори от бял бор (само такива с естествен произход) - падане на покритието от 75 на 11 процента;
• Гори на бяла ела, код 91BA – падане на покритието от 89 на 23 процента; относително рядък тип местообитание.
• *Степни гори на цер, код 91I0 – падане на покритието от 44 на 21 процента; приоритетен тип местообитание (абсолютен необходим минимум 60%).
• *Панонски гори на космат дъб, код 91H0 – падане на покритието от 42 на 33 процента; приоритетен тип местообитание.
• * Панонски гори на обикновен габър и зимен дъб, код 91G0 – падане на покритието от 40 на 9 процента; приоритетен тип местообитание (абсолютен необходим минимум 60%).
• * Гори от ясени, липи, явор, шестил върху сипеи и стръмни склонове, код 9180 – падане на покритието от 52 на 15 процента; приоритетен тип местообитание (абсолютен необходим минимум 60%).
• * Гори от източен бук, код 91S0 – падане на покритието от 89 на 43 процента; приоритетен тип местообитание, България отговаря за страните членки за опазване на почти 100 % от местообитание 91S0.
• Гори от бук общо, кодове 9110, 9130, 9150 или обединени в 91W0 – падане на покритието от 66 на 24 процента; България отговаря за страните членки за опазване на почти 100 % от местообитание 91W0.
• Гори от благун, зимен дъб и цер, код 91М0 – падане на покритието от 48 на 31 процента.
• Суб-средиземноморски гори от космат дъб (Южна България) , код 91АА – падане на покритието от 54 на 36 процента.