Становища

Становище на Зелени Балкани относно изграждането на ветрогенераторни и фотоволтанични паркове на територията на Сакар планина и Дервентски възвишения

21.01.2009

изх.№ 2/08.01.09г.

ДО
МИНИСТЪРА НА
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ


СТАНОВИЩЕ
На Федерация на Природозащитни Сдружения „Зелени Балкани”

Относно: Изграждането на ветрогенераторни и фотоволтанични паркове на територията на Сакар планина и Дервентски възвишения


Уважаеми г-н Чакъров,
С развитието на съвременните технологии в световен мащаб, беше постигнат напредък в разработването на алтернативните източници за добив на електроенергия. През последните няколко години те започват да добиват все по-голямо развитие на територията на Република България. Този процес, за съжаление, има и своите отрицателни страни, върху които бихме искали да акцентираме в настоящото Становище.
В град Киото (Япония) през декември 1997г. се състоя третата конференция на държавите-членки на договора, въз основа на който бе приет протоколът от Киото. Този протокол задължава държавите да постигнат определени цели, насочени към намаляването на общо 6 парникови газа (напр. СО2) за периода до 2008–2012г. В резултат от подписването на този протокол от страна на България, започна процес на изграждане на паркове с алтернативни източници на енергия на територията на страната.
Зелени Балкани поддържат становището, че тези екологични източници на енергия имат своите предимства, когато се изграждат в подходящите не само от гледна точка на икономическа и енергийна ефективност места, но и от гледна точка на въздействие върху природата и биоразнообразието на районите, в които се разполагат. За съжаление, досегашната практика в развитието на този процес в България, създава предпоставки за сериозно притеснение.
Целта на това Становище е да се обърне сериозно внимание на разполагането на подобни алтернативни източници на енергия на територията на Сакар планина и Дервентски възвишения, като райони с изключително богато биоразнообразие.

I. Ветрогенераторни турбини
Основната опасност при разполагането на ветрогенераторни паркове в Сакар и Дервентски възвишения касае опазването на редки и застрашени видове птици в тези райони. Между тях са царският орел (Аquila heliaca), малък орел (Hieraaetus pennatus), малък креслив орел (Aquila pomarina), орел змияр (Circaetus gallicus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), осояд (Pernis apivorus), късопръст ястреб (Аccipiter brevipes), бухал (Bubo bubo), черен щъркел (Ciconia nigra). Тези видове са включени в приложение №2 на ЗБР, в приложението към Резолюция №6 (1998) на постоянния комитет на Бернската конвенция и приложение №1 на Директива 79/409/ЕЕС.
В тези райони има и много други видове с висока консервационна значимост в страната и Европа.

Основните рискове са, както следва:
1. Директен сблъсък на птици с ветрогенератори
Оцеляването на птиците като биологичен вид се базира на инстинкти, придобити знания, в които се включва процеса на обучение от родителите за набавяне на храна, опасности, които младите птици трябва да избягват и др., както и от адаптирането им в обкръжаващата ги среда, тоест “житейски опит”. За съжаление, нито един от тези компоненти не включва появата на ветрогенератори в районите, в които тези видове съществуват от столетия. Това ги превръща в лесни жертви на бързовъртящите се перки.
Повечето от ветрогенераторите са в класа 1МW с височина на кулата 60м, диаметър на перките 48м и скорост на въртене 10-12 оборота в минута, при което скоростта на краищата на перките достига стойности от около 110 км/ч. При сблъсък с перка, при тази скорост на въртене, леталният изход е сигурен. При наближаване на въртяща се перка от птица, поради турболентния поток на въздуха, вследствие на завихрянето от движение на перката се създава вакуум, който всмуква прелитащите наблизо птици. Проблемът е още по-голям за нощните грабливи птици и видовете, които мигрират през нощта (още по-силно прилепи, които са с изключително висок природозащитен статут ).
Тези факти не могат да бъдат отчетени от птиците и затова в райони, в които има изградени ветрогенераторни паркове от години, сблъсъците с перките продължават. В резултат на това, по цял свят ежегодно загиват множество птици от различни видове. Като подкрепа на твърденията си, прилагаме становище на WWF Гърция за въздействието на ветрогенераторите върху птиците, базирано на изследвания проведени в райони с богато биоразнообразие на територията на Гърция. (Приложение 1)

2. Промяна на местообитанията
Вторият аспект на въздействие е свързан с промяната на местообитанията на птиците при изграждането на ветрогенераторни паркове. Акцентът в настоящото становище е върху световнозастрашения царски орел (Aquila heliaca). Опитът ни и натрупаната информация за живота и навиците на този световнозастрашен вид, показват, че, макар и толерантен към ежедневните дейности на хората в районите, които обитава, Царският орел е силно чувствителен към промените в местообитанията му. Изграждането на ветрогенераторни паркове е свързано с мащабни строителни дейности. Този процес, както и самото им присъствие в райони с концентрация на Царски орли, ще имат пагубно въздействие върху тях. В голяма степен тези твърдения важат и за многото други видове грабливи и реещи се птици.

II. Фотоволтанични панели
Фотоволтаничните соларни паркове оказват влияние върху птиците основно в две насоки.
1. Промяна на местообитанията
По своята същност фотоволтаничните панели представляват отражателни плоскости. Разполагането на такива плоскости върху огромни площи, в райони с постоянно присъствие на Царски орли, ще има притеснително въздействие върху тях. Огромно въздействие има и самото изграждане на подобни паркове, поради мащабните конструкторски дейности по заравняване на терените, поставянето на пилоните за панелите, изграждането на трафопостове за пренос на енергия.
Съществуват рискове и за водоплаващите птици по време на миграциите , които приемат отразяващите плоскости на панелите за водно огледало и се разбиват в тях, опитвайки се да кацнат. Проблем е и промяната на местообитанието, свързано с необходимостта от непрекъснато охлаждане на долната страна на панелите чрез обливане с вода, което от сух терен с едни обитатели го превръща в преовлажнена ливада.

2. Разрушаване на ловни територии на грабливите птици
Друг риск от изграждането на фотоволтанични паркове е свързан с тяхното разполагане в ловните полета на много видове грабливи птици , по-специално, в райони, в които има наличие на животински видове, формиращи хранителния спектър на птиците. Такива са примерите с изграждане на паркове върху колонии на лалугера, който е основен компонент в хранителния спектър на царския орел и други видове грабливи птици. Това оказва директно влияние върху възможностите им за оцеляване, поради намаляването на предпочитани от тях хранителни запаси.

III. Фактология
Акцентът в настоящето становище е върху световнозастрашения царски орел (Aquila heliaca), вид, за чието опазване Зелени Балкани работят почти от самото си създаване и за който разполагаме с най-много информация от видовете птици в района на Сакар и Дервентски възвишения.
Според литературни данни, в края на 19 век в България е имало 1824 гнездови двойки. Царският орел бил една от най-често срещаните птици, като е предпочитал за гнездене единични големи дървета в средата на обработваеми ниви, в близост до населени места. В днешно време популацията на Царския орел се оценява на около 25–30 двойки , а известните сигурни гнездящи двойки през 2008 са едва 18. Тази тревожно ниска численост определя и природозащитния статус на Царския орел. Той е обект на опазване от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България, а Световният Съюз за Защита на Природата (IUCN) го класифицира като Уязвим вид в Червения списък.
Над 90% от популацията на царския орел в България е съсредоточена в района на Сакар Планина и Дервентски възвишения. Тези райони са се превърнали в последните крепости на местообитание на тази величествена и красива птица.
Придобитата информация за разпространението и придвижването на този вид, базирана на данните от радиотелеметрично проследяване на млади царски орли от гнезда в тези райони, показва, че орлите обитават тези територии почти целогодишно. През първите близо 2 месеца след напускането на гнездата, малките се задържат близо до района на гнездене, а после „скитат” в района на Сакар и Дервентски възвишения. Картината на разпространение на орлите е получена на база на данните от 2 маркирани с радиопредаватели млади орела от едно гнездо в Дервентски възвишения през 2007г. Реалното присъствие на Царски орли в тези райони е много по-плътно спрямо изобразеното на приложената карта, като се има предвид че на територията на Сакар и Дервентски възвишения има общо 15 действащи гнезда. (Приложение2)
Възрастните Царски орли също обитават целогодишно районите на гнездене, като, в зависимост от климатичните условия, през зимните месеци може да се изместят в по-южни райони. Тези данни са базирани на близо 20-годишен ежегоден мониторинг на вида, извършван от Зелени Балкани.

Изследванията на биоразнообразието в тези райони дава данни и за значителни сезонни миграции на птици в Сакар и Дервентски възвишения. Най-често установявани видове са бял щъркел (Ciconia ciconia), осояд (Pernis apivorus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), белоопашат мишелов (вuteo rufinus) и др.
На територията на Сакар планина и Дервентски възвишения има зони от екологичната мрежа Натура 2000
Съгласно ЗБР, за всички инвестиционни предложения, попадащи в територията на Натура 2000 зона трябва да бъде извършена оценка за съвместимост с предмета и целите на зоната, съгласно „ Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,програми,проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони” (ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.).
За съжаление, фактите показват, че това не се извършва за всички инвестиционни предложения, които постъпват в регионалните инспекции на МОСВ на територията на Сакар и Дервентски възвишения, или ако има такива изготвени, те са от неправоспособни по чл. 9 от Наредбата за съвместимост , лица.

През септември тази година в Тополовград се проведе VI-та Международна конференция за опазването на Царския орел (aquila heliaca), на която присъстваха специалисти от 13 държави, занимаващи се с опазването на този вид. Конференцията прие Резолюция, в която беше посочен проблемът с разполагането на ветрогенераторни паркове в България и тяхното негативно влияние върху Царския орел (Приложение 4).

На базата на всички изброени факти, Зелени Балкани изразява своето становище за неразполагане на ветрогенератори в районите на общините Свиленград, Харманли, Любимец, Болярово, Тополовград, Елхово,Средец, Стралджа, Ямбол, Сливен, Нова Загора и Натура 2000 зоните, посочени на картата (Приложение 2).
Икономическият и енергиен ефект от разполагането на ветрогенератори в тези райони ще бъде многократно по-мълък от вредите, които ще бъдат нанесени върху биоразнообразието.

Относно разполагането на фотоволтанични паркове в тези райони, считаме, че при спазване на следните препоръки, влиянието им върху популациите на птиците може да бъде ограничено до минимум (Приложение 3):

1. В гнездовите райони на царския орел (маркирани с червено в Приложение 3) изграждането на фотоволтанични паркове с обща площ над 10 дка, отчитайки натрупването от всички инвестиционни предложения за такива паркове за конкретен район, на разстояние под 3 км от гнездо на този вид е неприемливо и рисково.
2. В зоните с намалено въздействие върху вида (маркирани в жълто Приложение 3) е възможно изграждането на паркове с по-големи площи, до 50 дка, отчитайки натрупването от всички инвестиционни предложения за такива паркове за конкретен район, като предполагаме че, отдалечавайки се от гнездата, тези съоръжения биха били приети от птиците по-спокойно.
3. В зоните с присъствие на царски орли (маркирани в зелено в Приложение 3) смятаме, че е възможно изграждане на единични фотоволтанични паркове с площ не повече от 100дка.

В заключение, като природозащитна организация, работеща 20 години за опазване на дивите видове в България, си запазваме правото да информираме всички български и международни институции за действия, които противоречат с природозащитните норми и политики на ЕС.

Приложения:
1. Становище на WWF Гърция за въздействието на ветрогенератори върху птиците.
2. Карта с данни от радиотелеметрия на млади Царски орли за периода 2007-2008г.
3. Карта със зони на въздействие върху Царския орел,територии на общини и зони по Натура 2000.
4. Резолюция на VI Международна конференция за опазване на Царския орел (Aquila heliaca).

Приложение 1. Становище на WWF Гърция за въздействието на ветрогенератори върху птиците. 50,00 KB b (doc) свали
Приложение 2. Карта с данни от радиотелеметрия на млади Царски орли за периода 2007-2008г. 1,30 MB b (pdf) свали
Приложение 4. Резолюция на VI Международна конференция за опазване на Царския орел (Aquila heliaca). 50,00 KB b (doc) свали