Становища

Становище на Зелени Балкани относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите

14.02.2011
До:
Министерски съвет на Рeпублика България
Копие: Министерство на земеделието и храните
Министерство на околната среда и водите

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите


УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Настоящото становище се отнася до предложената промяна в настоящия Чл. 35 от Закона за рибарството и аквакултурите, според Доклад от Министъра на земеделието и храните относно Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.

Предложената нова ал.5 към Чл. 35, която гласи „(5) Уредите по ал.1, т. 3 могат да се използват по ред и условия, определени в наредба на Министъра на земеделието и храните и Министъра на околната среда и водите.”, отменя забраната за използване на дънни тралиращи и драгиращи средства в обектите по Чл. 3. ал.1 и създава възможност за тяхното използване при определени условия.

С оглед на общото екологично състояние на Черно море и многобройните научни изследвания и разработки, правени през последните две десетилетия по отношение на ефектите от дънното тралиране и драгиране в световен и локален мащаб, както и с оглед на причините, които са довели до настоящата забраната за тралиране и драгиране в Черно море, считаме, че предложената нова ал. 5 към Чл. 35 създава опасност за разрешаването на дейност, която би довела до нарушаване на крехкото екологично равновесие в българската акватория на Черно море, което от своя страна би нанесло и сериозни стопански вреди.

Дънното тралиране за улов на риба довежда до 10-тократно намаляване на полетата от черна мида в Черно море в края на 70-те години в сравнение с 1960 г. Това е установено в изследване на Маринов (1978) и довежда до забрана на дънното тралиране в българската акватория през 1986 г. с Наредба № 1 на КОПС.

Тези наблюдения от края на 70те години недвусмислено показват, че инвазивният охлюв рапана, който се храни с черната мида и също е причина за нейното намаляване не би могъл да нанесе такива сериозни щети върху популацията й, особено ако тя е стабилна и не е обект на допълнителен стрес от тралиране и драгиране на морското дъно (за улов на същия този вид рапана). Практикуваното до момента легално събиране на рапана от леководолази е практика, която не уврежда естествените морски хабитати и местни видове. Ето защо считаме, че разрешаването на дънно тралиране и дргиране при каквито и да било условия би било само във вреда на крехкото еколгично равновесие във водите на Черно море.

В полза на това твърдение са и анализите на ст.н.с. д-р Ц. Консулова и ст.н.с. д-р инж. Х. Слабаков към Институт по Океанология при БАН ( 2001 г.). Последните изследвания и на Юрий Токарев (2010 г.) от Украинския Институт по биология на южните морета (Институт биологии южных морей) потвърждават, че дънното тралиране и общото замърсяване на Черно море през последните години са довели до влошаване на състоянието морските екосистеми и са сред водещите причини за почти пълното изчезване в изследвания район на 4 вида риби, които са били типични представители на Черно море и са представлявали по-голямата част от улова. Според Токарев понастоящем аншоа и цаца вече са 90% от всички рибни запаси, който се намират в Черно море.

Анализите на Юрий Токарев са в резултат на 5 научни експедиции в района на Крим, осъществени през 2010 г. и представят една от най-ясните и картини за настоящото критичното състоянието на екоситемите в Черно море. В тази връзка не бива да бъдат допускани действия, които биха могли да влошат състоянието на естествените екоситеми и видове, особено на полетата от черна мида, които играят ролята на естествен филтър на замърсените води.

В тази връзка е добре да се отбележи, че в Украйна е разрешено само използването на т.нар „пелагични тралове”, считани за по-безобидни за дънните екоситеми. Изследванията на А. Буркин (2002 г.) обаче показват, че пелагичните тралове са особено опасни тъй като са неселективни и с тях се извършва риболов не само на по-едрите възрастни екземпляри, но и на най-младите. Пелагичните тралове лесно могат да бъдат трансформирани в уреди за дънно тралиране, което на практика ги е превърнало в „легален чадър” за дънното тралиране в Украйна и понастоящем там реален контрол на тралирането не може да бъде осъществен. Като се има предвид, трудното овладяване на бракониерските практики в България в настоящия момент, би следвало да се има предвид, че всяка подобна условност (каквато представлява предложената ал. 5 към Чл. 35) би могла да влоши ситуацията и да доведе до катастрофални екологични и стопански последици.

Тралирането за лов на рапани се извършва в естествените полета от миди, които са основна храна за тоз вид охлюв. Опитът показва, че при тралиране рапаните представляват само 1/5 част от улова, а останалите 4/5 са миди, които биват смачкани и изхвърлени отново на морското дъно, превръщайки се от естествени филтратори на морската вода в неин биологичен замърсител. Гниенето на мъртвите миди отнема кислорода от водата и води до смъртта и на всички останали морски обитатели. С други думи за добива на 3,5 тона рапани (ако това е средния добив на един кораб за денонощие работа) биват унищожени над 14 тона миди и са опустошени над 90 декара от морското дъно. Това показва недвусмислено, че тралирането за добив на рапана би нанесъл повече щети на черната мида отколкото самата рапана като хищник.

Негативните последствия от тралирането обаче не остават само за черната мида, а за морските екоситеми и морската вода като цяло, тъй като унищожаването на 14 тона миди означава 67 000 кубични метра нефилтрирана морска вода на денонощие. В допълнение натоварената с мъртва материя зона създава условия за вторично замърсяване – цъфтеж на планктон , което продължава верижната реакция на обезкислородяването (Консулова и Слабаков, 2001 г.).

В допълнение, според Сергей Кривохижин, експерт в Лаборатория Брема Симферопол, (Украйна), дънното тралиране вече е довело до увреждане и унищожаване на дълбоководните видове на огромни площи в северозападния шелф на Черно море. Мътността на водата, предизвикана от траленето възпрепятства фотосинтезата и допринася за създаването на мъртви зони през лятото.

Редица научни изследвания, в тази област, проведени в Северно море, Атлантическия океан, Берингово море, Ирланско море, Средиземно море, Тихия океан и др. могат да внесат още по-голяма яснота по въпроса, като използваните за обосновката на настоящето становище материали са цитирани по-долу. Всички те показват недвусмислено, че дънното тралиране и драгиране са едни от най-опустошителните и вредни за морските екоситеми практики. В почти всички случаи на тралиране, обект на научни изследвания е установено трайно увреждане на екоситемите и промяна във видовия състав. Цитираните по-долу изследвания при все това засягат далеч по-малко крехки и уязвими екосистеми от тази на Черно море, която понастоящем е изправена на ръба на екологична катастрофа, както заради човешката дейност, така и поради своите природни особености.

Не на последно място тралирането заплашва с разрушаване или напълно унищожаване редица подводни морски местообитания от българската акватория на Черно море, които са включени в Приложение I от Директива 92/43/ЕЕС (Директива за опазване на природните местообитания). Също така тралирането заплашва местообитанията на трите вида китоподобни (делфини), които се срещат в българската акватория обикновен (Delphinus delphis ponticus), бутилконос (афала) (Tursiops truncatus ponticus) и муткура (Phocoena phocoena relicta). Последните два вида са включени в Приложение II от Директива 92/43/ЕЕС (Директива за опазване на природните местообитания), а трите вида са обект на международното споразумение за опазване на китоподобните - ACCOBAMS, по което България е Страна. В тази връзка опазването на китоподобните и техните местообитания е сред ангажиментите на страната както към ЕС, така и към споразумението ACCOBAMS.

Като необходимост от спешни действия в различни насоки, в Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2010 г. относно стратегическите цели на ЕС за десетото заседание на Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР), което се проведе в Нагоя (Япония) от 18 до 29 октомври 2010 г., настоятелно се призовават Комисията и държавите–членки да подкрепят цялостната програма на КБР за 2020 година, за спиране на загубата на биологично разнообразие. В стратегическите и водещите цели за 2020г. се отбелязва, че “натискът върху морските екосистеми чрез прекомерен риболов ще бъде прекратен и пагубните риболовни практики ще бъдат премахнати”.

В заключение искаме де отбележим факта, че в повечето Черноморски държави дънното тралиране е забранено, а в последните години Европейският Съюз също прие редица ограничителни мерки и забрани за дънно трлиране и драгиране в най-уязвимите екоситеми на Атлантическия океан, Средиземно море и др. През 2006 г. САЩ забранява дънното тралиране в почти цялата своя акватория на Тихия океан в диапазона от 3 до 3000 мили от брега. В световен мащаб тенденцията е да продължат научните изследвания в тази насока, за да може този опасен метод за добив на морски култури да бъде прилаган само на места, които не са пряко заплашени от унищожение (какъвто е случаят с Черно море) и с интензивност, която да допуска пълно възстановяване на нормалните функции на засегнатите екоситеми.

Ето защо считаме, че предложената нова ал.5 към Чл.35 заплашва крехката стабилност на екоситемите не само в Българската акватория, но и в целия черноморски басейн. Още повече научните изследвания и наблюдения от последните 10 години показват, че усилията трябва да бъдат насочени в обратна посока, т.е. към ограничаване на увеличаващите се бракониерски практики, използващи дънни тралове и драги.

Използвана литература:

1. Консулова Ц., Слабаков Х., 2001. Отчет за изпълнението на проект: “Екологичен метод за защита и възстановяване на деструктирани, вследствие нелегално драгиране, морски екосистеми”, финансиран от Общинския Фонд по опазване на околната среда – Община Варна през периода 1999 – 2001 г., ИО – БАН, гр. Варна.
2. Birkun A., Jr. 2002. Interactions between cetaceans and fisheries in the Black Sea. In: G. Notarbartolo di Sciara (Ed.), Cetaceans of the Mediterranean and Black Seas: state of knowledge and conservation strategies. A report to the ACCOBAMS Secretariat, Monaco, February 2002. Section 10, 11 p.
3. Committee on Ecosystem Effects of Fishing, 2002, Effects of Trawling and Dredging on Seafloor Habitat, Ocean Studies Board, Division on Earth and Life Studies, National Research Council, NATIONAL ACADEMY PRESS, Washington, D.C., see at: http://www.nap.edu/openbook.php?record_id=10323&page=R1.
4. Rostad Th., and Hansen K. Loe. 2001. The effects of trawling on the benthic fauna of the Gulf of Nicoya, Costa Rica, University of Oslo, Department of Marine Zoology and Chemistry, Pb 1064 Blindern, Oslo, Norway, Rev. Biol. Trop. 49. Supl. 2: 91-95, 2001.
5. Groenewold, S., and Fonds, M. 2000. Effects on benthic scavengers of discards and damaged benthos produced by the beam-trawl fishery in the southern North Sea. – ICES Journal of Marine Science, 57: 1395–1406.
6. Jones J. B., Environmental impact of trawling on the seabed: a review. 1992. Fisheries Research Centre, Ministry of Agriculture and Fisheries, New Zealand, New Zealand Journal of Marine and Freshwater Research, 1992, Vol. 26: 59-67.
7. Текстът на Резолюцията на Европейския парламент от 7 октомври 2010 г, може да бъде прочетен на адрес: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2010-0353+0+DOC+XML+V0//BG.


Изготвил: Нели Арабаджиева

С уважение,
Николай Стоянов
Член на УС на Зелени Балкани