Становища

Становище на Зелени Балкани относно проектопредложение “Възстановяване и опазване на крайречните гори – местообитания от европейско консервационно значение на територията на Община Димитровград”

26.05.2013
ДО
КМЕТА
НА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД


Относно: Писмо на Община Димитровград - ОСВ-13-167/12.04.2013г. и запитване за въздействието на заключения на хидроложкия доклад върху целите на проекта “Възстановяване и опазване на крайречните гори – местообитания от европейско консервационно значение на територията на Община Димитровград”


Уважаеми г-н Димов,

При изготвянето на проектното предложение на Проект №5103020-10-653 “Възстановяване и опазване на крайречните гори – местообитания от европейско консервационно значение на територията на Община Димитровград” и проектирането на възстановителните работи са използвани следните картни носители и обработващи софтуери SAS GIS 121010 http://sasgis.ru/sasplaneta/, GoogleEarthPortable, Global Mapper 13 авторска компания Blue Marble Geographics, 2011-2012г., версия 13, http://www.bluemarblegeo.com/, ArcGIS Online Image Services /http://www.esri.com/data/imagery/. Използвани са топографски карти 1:50 000, КВС карти, Цифрови горски карти и др.

Особено важна за проекта е границата на водното огледало (течение) на р.Марица в нейното маловодие. По време на подготовка на проектопредложението бе установено, че тази естествена граница не съответства на нито един графичен контур, заложен в използваните картни материали (включително и КВС базата данни). По тази причина в проектопредложението Проект № 5103020-10-653 “Възстановяване и опазване на крайречните гори – местообитания от европейско консервационно значение на територията на Община Димитровград” е заложено възлагането на геодезично проучване и заснемане за точното определяне на площите за възстановяване, които да съответстват на реалната обстановка на терен. Целта на заснемането е реално ситуиране на водното течение и площите за възстановяване, по начин съответстващ изцяло на приложените в проекта оперативни планове за възстановяване (което от своя страна ще позволи правилното провеждане на възстановителните дейности). За целта в проектопредложението и във всеки един от 14 оперативни планове за възстановяване са приложени подробни данни улесняващи работата на екипа на проекта и съвместяването на плановете за възстановяване с геодезичното заснемане – приложени са сателитни снимка, топографски карти, скици, диаграми, схеми и подробно описание на участъците за възстановяване, които би следвало да бъдат отразени след геодезичното заснемане. Към момента ние не сме запознати с това заснемане, но предвид „Хидроложкия доклад” става ясно, че на места част от участъците за възстановяване попадат върху речното течение, което прави невъзможно изпълнението на дейностите – във вида заложен в първоначалното проектопредложение.

Предвид работата с различни софтуери и текущото трансформиране на координатни системи и графична ГИС база данни по всяка вероятност става въпрос не за конкретни технически грешки при определяне на външните контури на предложените участъци, а за геометрично изместване на целите полигони в случая (в северозападна посока).
Тези контури и тяхното разположение детайлно са описани в текстовата част на плана, за да може след това тези описания и картни визуализации да послужат при геодезичната корекция на полигоните за възстановяване.

В конкретния случай не е необходимо да се предприемат каквито и да е допълнителни мерки по съкращаване или увеличаване площите за възстановяване, а е необходимо просто калибриране на заложените в проектопредложението площи. Това е сравнително лесно, защото те са определени на базата на сателитни изображения и външните граници на участъци съответстват и съвпадат в повечето случаи с полски пътища, мостове, бряг на реката и най-много с единични горски масиви, групи дървета изключени от участъците за залесяване както и с много други и видими и разпознаваеми на терен характерни точки.

Това, което е необходимо е да се приведе графичната база данни към описателната и картната част, разписана в плана, което може да бъде извършено в кратки срокове от лицензиран за това геодезист и консултант-лесовъд, заложени и определени като външни консултанти по проекта, които да извършат „наместване“ и позициониране на съществуващите графични контури, подадени от съставителя на проекта. Това принципно може да бъде извършено и от екипа изпълнил проектирането на възстановителните дейности и съобразено с хидроложкия доклад, но тогава отново след това трябва да се извършва геодезично заснемане за отстраняване на текущи пропуски.

Проектопредложението, изготвено от Зелени Балкани предвижда тази необходимост от ревизия на данните, която е разписана детайлно в проекта, където на два пъти се дава възможност за корекции на определените участъци за възстановяване, съобразно заснетата обстановка на терен. Съгласно Дейност 1.1. от Проект № 5103020-10-653 е необходимо извършването на следната подготвителна дейност „Определяне на местата за възстановяване. Утвърждаване на залесителните планове и съгласуване с институциите». В рамките на тази дейност е предвидено „….консултантът – лесовъд, изготвя залесителните планове (на базата на Опeративният план за залесяване, приложен в проектопредложението). През този период се осъществява съгласуването с институциите и протичат процедурите, посочени от тях като необходими. Процесът се осъществява под координацията на Координатора “Възстановителни и консервационни дейности”. В рамките на тази дейност е необходимо уточняване на местата за залесяване съобразно направените заснемания и оглед на терен, както и отчитане на всички възникнали ограничения върху предстоящите залесявания.

Съгласно Дейност 1.2 „Изготвяне на хидроложки доклад за въздействие дейностите по проекта върху проводимостта на реката” допълнително е предвидено и геодезично заснемане и изготвяне на хидроложки доклад. Съгласно проекта „Изготвянето на доклада ще протече синхронизирано с изготвянето на залесителните планове и с “проектирането” на укрития за риби, което ще позволи да се оцени въздействието им върху речния отток. При необходимост на базата от заключенията от доклада ще бъдат направени промени в Оперативния план за залесяване, и те ще бъдат отразени в окончателните залесителни планове”.

Предвид описаното в Хидроложкия доклад не се налагат кардинални промени в Оперативния план за залесяване тъй като по всяка вероятност става на въпрос за координатно изместване на част от предвидените за залесяване и възстановяване обекти. Поради факта, че те са привързани към множество видими характерни точки - пътища, реки, групи от дървета, бряг на р.Марица, мостове и др. то е необходимо консултант лесовъда съвместно с геодезиста графично да привържат проектните полигони с това, което е заложено в съответните планове за възстановяване. Във всеки план изрично и точно е направено описание от къде започва всяко залесяване и къде свършва, допълнително са представени множество скици, вкл. сателитна и топографска карта къде точно е даденото залесяване. Представените така материали изключват залесяване върху самата река – такова не фигурира никъде, тъй като практически е невъзможно, а също така е недопустимо съгласно хидроложкия доклад. Изключение прави диапазон от 1-2 м. с допустима дълбочина и сезонно пресъхване над 6 месеца, където е допустимо залесяване с устойчиви ниски храстовидни върби. Необходимо е тази информация да бъде отразена в цифровия модел, изготвен вследствие на геодезичното заснемане и впоследствие както проекта изисква и в залесителните планове.

Извършеното геодезично заснемане по всяка вероятност не съответства на конкретните планове за възстановяване .
Самото геодезично заснемане, доколкото това е необходимо за самите залесителни планове, е важно и препоръчително от гледна точка на установяване на външните контури на участъците и то най вече в случаите, където те не се припокриват с трайни обекти на терена (пътища, диги, мостове, горски масиви) за да може външния изпълнител по дейност 1 и 2 да разграничи местата за залесяване от тези, които не подлежат на такива дейности.

Относно Хидроложкия доклад (Хидротехническа част) в частта по текста, касаещ това, че „предвидените площи за залесяване с извършеното геодезическо заснемане попадат в съществуващото кюне на реката – от 10 до 20 м и необходимостта да бъдат извършени корекции в проекта за залесяване от неговите автори“ - стр.7. - в по горните текстове е описан проблема и как може да се реши. Твърдението по никакъв начин не кореспондира с приложените по проекта оперативни планове за възстановяване, приложения текст, приложените карти, приложените диаграми, приложени схеми. Ако в рамките на геодезичното заснемане е създаден цифров модел на участъците за възстановяване сходен с това предвидено по проекта, то той би следвало да бъде привързан към бреговата линия на реката. Не се налага преизчисляване на площите, не се налага отпадането и включването на нови територии. За целите на залесяването е необходимо геодезичното заснемане да бъде маркирано на терен като външни северни, североизточни, западни и източни граници. Южната граница преминава по брега на реката без да включва водни площи или пък включвайки такива до 2 м на по плитките места, където е допустимо залесяване през маловодието. По такъв начин заснемането ще съответства на заложените възстановителни планове от проекта.

Относно препоръката да се установи статута на кариерата в участък 5 А 92АО (в имот 000201 – стр. 8), ние потвърждаваме и препоръчваме да се извърши такава проверка. Тя е допустима, наложителна и заложена в проекта (Дейност 1.1.).

Относно препоръката за „осигуряване нормалната проводимост на високите води през мостовете в техния обхват и че непосредствено над тях и под тях не трябва да има никаква растителност“ – стр.10 - споделяме тази препоръка, като искаме да напомним, че предвидените залесявания не трябва да се разглеждат като растителна преграда ограничаваща проводимостта на реката. Става на въпрос за възстановяване на т.н. естествена крайречна лонгозна растителност - заливни гори съществували от десетки хиляди години в тази част на реката, които издържат на заливания до 6 месеца през годината и по никакъв начин (при подходящо стопанисване) не биха довели да ограничаване на проводимостта на реката. Напротив, тези гори освен, че дават възможност за свободно движение на водите без да понасят съществени загуби, служат като естествени диги тъй като имат сериозна водопоглъщаща способност и помагат за предотвратяване на опасни за живота на хората и прилежащата инфраструктура разливи и наводнения. Въпреки тези наши коментари приемаме и се съгласяваме с горепосоченото заключение на хидроложкия доклад.

Относно предложението за отпадане от залесителните планове на 69,888 дка (11 А 92АО – 68,124 дка, 1 А 92АО – 1,764 дка), то би следвало да се прецизира, поради следните причини:
- защото след точното позициониране на участъците (с цел съответствие с оперативните планове) ще се окаже, че обхвата на залесителните участъци са извън трасето на единия мост (разстоянието между първи и единадесет участ е над 20 м. точно при моста).
- подкрепяме частично прецизиране на коригиране на оперативните планове при моста попадащ в 11 А 92АО.

Относно препоръката за „осигуряване на необходимата минимална ширина на коритото в размер на около 250 м и гарантиране на неговата нормална проводимост чрез корекция в размер на 111,334 дка. От участъци 13 А 92АО – 73,282 дка и 14 А 91FО – 38,052 дка“ - участък №14 на места достига на 100 м. от брега на реката. Предполагаме, че след точното геодезично позициониране проблема в тези участъци включително и участък 12 А 92АО ще отпадне.

Необходимо е да се прецизира окончателно предложените територии за отпадане от възстановителните дейности, предвид изложеното по-горе, както и да се посочат конкретни мотиви за това отпадане, но на базата на самите планове с тяхното съдържание, карти, схеми и обяснения, а не на геодезическото заснемане, което на практика се разминава с тях (на този етап, в който двете неща не са съвместени от екипа на проекта) - самото хидроложко проучване би следвало да се съобрази в по-голяма степен с обстоятелствата заложени в проекта и да се базира на детайлно запознаване със залесителните планове.

Дискусионни остават въпросите свързани с това дали в определените в доклада територии, които трябва да се изключат, се изключва всякакъв вид възстановителни дейности
, вкл. и залесяване поради опасност от намаляване на проводимостта.
В хидроложкия доклад на стр.11 са направени предложения за компенсиране на териториите, които отпадат от процеса на възстановяване както следва:
- за местообитание 92АО (по протежение на реката в района срещу с.Нова Надежда до вливането на р.Мартиня – тесни ивици около брега на кюнето с ширина 5-10м, в района на с.Райново и с.Нова Надежда, където реката не е коригирана и речището е много широко), За местообитание 91FO – в района на двата моста (стар и нов) за с.Радиево, основно на лявата висока берма (ЗМ”Нощувка на малък корморан”) .

Подкрепяме тези предложения при предварително коригиране на предложените площи за отпадане.
Нашето становище е, че промяната и актуализиране на геодезичния цифров модел ще разреши до голяма степен въпросите на хидроложкия доклад, като в същото време ще доведе и до почти пълно съответствие с проектните предложения с обективната ситуация.
Сам по себе си това заснемане и съпътстващия го цифров модел ако съществува са продукт неприложим без това да бъде отложено и на самия терен в частта изключваща речната периферия.

Предстоящите промени в стойността на териториите за възстановяване са допустими съгласно проекта (Дейност 1.2.) а именно:
• Ще се постигне възстановяване и дългосрочно опазване на местообитания и видове от европейско консервационно значение в ЗЗ „Река Марица”*, на територията на Община Димитровград.
• Няма да се компрометира цялостното възстановяване на местообитанията 92А0, 91F0 и 92 D0, както и реализирането на биокоридорната функция на реката, чрез дефрагментация на съществуващите изолирани и разпокъсани крайречни горски местообитания.
• Ще се постигне подобряване състоянието на местообитанията и популациите на видовете обект на защита в защитените зони „Река Марица” и „Злато поле” тъй като в по-голямата си част те няма да останат засегнати от промените. Ще се ограничи негативното влияние и разпространението на инвазивни и интродуцентни видове и др.

На базата на изброеното до тук можем да обобщим, че заключенията на хидроложкия доклад не могат да бъдат считани като аргумент за прекратяването на проекта, освен ако това не е изричното желание на бенефециента – Община Димитровград - като изготвителите на проекта Зелени Балкани имат готовност да съдействат с цифрови графични данни на геодезиста и консултатна-лесовъд по проекта за окончателно уточняване на районите подлежащи на залесяване.

Препоръчваме на управителния орган на проекта, съвместно с консултанта лесовъд и геодезиста, извършил заснемането да коригират и постигнат пълно съответствие с описаните и представени в проектното предложение площи. Считаме, че в случая това може да стане чрез обработка на съществуващите цифрови подложки на участъците и тяхното точно позициониране спрямо брега на реката, което би отнело малко време и усилия. Задължително е участието на консултант лесовъд в този процес, тъй като той правилно би разчел точното разположение на участъците за възстановяване, съгласно проектното предложение и по такъв начин би подпомогнал работата на заснемането и реалното разположение на обектите на терен, нещо трудно изпълнимо само от експерт геодезист. В допълнение, считаме, че евентуални корекции на залесителни планове (ако се налагат такива) биха били лесно съгласувани с ОПОС, както предвижда и самото проектопредложение, след етапа на геодезично заснемане.

Като единствена причина за евентуалното проваляне на проекта, считаме евентуален отказ на ОПОС за удължаване на сроковете му, или други непреодолими пречки (организационни, забавяне с изпълнението на дейностите и други). Притеснителен е факта, че всички тези въпроси би следвало да бъдат дискутирани и разрешени в рамките на окончателното уточняване на площите за възстановяване (както изисква Дейност 1.1. и Дейност 1.2) предвидени за изпълнение (спрямо графика на проекта) през първото полугодие на 2012 г.

В заключение искаме да изразим своето разочарование от евентуално проваляне на проекта на Община Димитровград. Проектът е замислен като един от най-амбициозните, но и най-представителни проекти за възстановяване на местообитания в България. Замисълът му бе да бъде използват като моделен и пилотен, и като пример за други общини при подготовката на подобни проектопредложения. Проектът е базиран на богатия опит на Зелени Балкани за управление на влажни зони и крайречни местообитания, както и на успешно изпълнени проекти от подобен характер в други европейски страни.

В тази връзка екипът на СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“ поема ангажимент, да подпомага процеса на изпълнение на проекта (ако все още е възможно времевото му реализиране, при евентуално удължаване на срока на проекта). Готови сме да консултираме безвъзмездно неговия екип и процеса на изготвяне на залесителни планове съгласно Дейност 1.1. от Проект № 5103020-10-653, привеждане на геодезичния цифров модел в съответствие с заложеното по проекта и др. имащи отношение към изпълнението на проекта.
Оставаме на Ваше разположение за допълнителна информация и разяснения.

Изготвил становището:
Ивайло Николов – експерт лесовъд, изготвил оперативните планове за възстановяване по проектопредложение “Възстановяване и опазване на крайречните гори – местообитания от европейско консервационно значение на територията на Община Димитровград”


С уважение:
Елена Стоева
Председател на
УС на СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“