Становища

Становище относно: Проект за План за управление на Национален парк Пирин изработен от Пролес Инженеринг ЕООД

22.07.2015
Увод

Национален парк „Пирин” е един от трите национални паркове в България, обявен заради своето неповторимо биологично разнообразие, забележителни природни образувания и изключителна кулутрна стойност. Територията на парка е включена в световния списък на природно наследство на UNESCO.
Едновременно с това, територията на парка се намира под изключителен натиск за развитие на инфраструктура, която до голяма степен застрашава природните екосистеми и крехкото биологично разнообразие от редки и ендемични видове. Налице са редица доказани нарушения, с които Държавата от години не е в състояние да се справи.
В този смисъл, Планът за управлени на НП „Пирин” е основен иструмент за осигуряване устойчивото развитие, запазването, поддържането и увеличаването на биологичното разнообразие на Парка, което е основната задача на поставянето му под защитен статут. Именно за това, проблеми, неточности, фактологични грешки и откровени пропуски в Плана за управление могат да имат дългосрочни и непоправими последици.
Именно това мотивира написването на настоящото Становище, в което споделяме малка част от своите опасения и проблеми, установени при първоначалния прочит на Проекта на ПУ на НП „Пирин”. Изненадващо е, че при толкова ясно неизпълнение на заданието на Плана и тръжната документация, Дирекцията на Национален парк Пирин е позволила този вариант да се представя за обществено обсъждане.
Общи коментари

Считаме, че като цяло предложеният Проект за План на управление на НП „Пирин” не представлява адекватен план за управление, който да гарантира опазването на естествения характер на природата в парка и ограничаване до минимум на човешката намеса в природните процеси.
Възразяваме срещу предвидената в Проекта на ПУ възможност за сечи на гори в парка и премахването на ограниченията за ново строителство.

Считаме, че Изпълнителят не се е справил с основните задачи, възложени му в тръжната процедура и не е изработил план, който да гарантира опазването на природата и който да е изследвал в достатъчна степен отрицателните въздействия от изминалите години, нито е събрал нужната изходна информация. 

За краткото време, в което имахме възможност да се запознаем със съдържанието на Проекта и предоставените приложения, констатирахме редица фактологични грешки и несъответствия, част от които предоставяме на Вашето внимание:

Фактологически грешки и несъответствия в Проекта за ПУ на НП „Пирин”
Законодателни несъответствия


На стр. 11 от проекто-плана е посочено, че след актуализация на цифровия модел на територията площта на парка се поделя межди земеделски, горски и нарушени територии. Не е ясно защо авторите не са определили територията на парка като основно предназначение „защитена територия“ както разпорежда чл.7 ал.1 на ЗУТ. Явно е, че са се възползвали от възможностите за изключения посочено в чл. 7 ал.2 на ЗУТ, но в този случай е неясно защо определят предназначението на част от територията на парка като „нарушена територия“ каквото предназначение липсва в чл. 7 ал. 2 от ЗУТ, и в същото време включват всички територии заети от води и водни площи в земеделските територии каквато възможност липса в чл. 8 т.2 от ЗУТ. Това неправилно прилагане на разделянето на територията по предназначение ще създаде проблеми при последващото прилагане на ПУ. В този смисъл, най-законосъобразно действие би било определянето на територията на парка като „защитена територия“ както изисква чл. 7 ал.1 от ЗУТ и последващото му конкретизиране съгласно чл. 8 т.4 от закона  - „за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение)“.

На стр. 11 от проекто плана е посочено, че : „В Плана за управление, на основание Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е възприето всички имоти да бъдат обозначени като вид територия „ЕИРВМ" - „Естествени и изкуствени ресурси за възстановителни мероприятия ", съгласно Единния класификатор“.  В този случай е необходимо да посочим, че такъв вид на територията липсва в цитираната наредба. Подобен вид на територията е наличен само в НАРЕДБА № 6 за съставяне на регистри и баланси и обмен на материали и данни за единния кадастър, издадена  от министъра на строителството и селищното устройство през 1984 г. на основание отмененият през 2000 г. Закон за единният кадастър на Народна република България. Необяснимо е защо в текста липсват данни за реално съставените кадастрални карти и кадастрални регистри на общините Банско и Разлог и действащите Карти на възстановената собственост на останалите общини, а авторите са си позволили самостоятелно да извършват определяне на предназначението и вида на териториите, каквито правомощия нямат и при това да го извършват в нарушение на действащата нормативна база.

На стр. 16 е посочено че със заповед на МОСВ  „общата площ на горския фонд е определена на 29 999,4 ха. Площта на високопланинските пасища и ливади е определена на 10 333,0 ха.“ Необходимо е да отбележим, че Министърът на околната няма правомощията да определя площите от горския или поземлен фонд и в заповедта той само цитира съществуващи данни.

На стр.16 е посочено, че „Съгласно ЗЗТ, резерват „Баюви дупки - Джинджирица" и резерват „Юлен" са обекти от първа категория - резервати с определени от Закона режими на ползване“.  Необходимо е да посочим, че в Закона за защитените територии липсва номерация на отделните категории и не са определени никакви режими на ползване на резерватите. Нещо повече – от 1936 година, когато е приет първият закон у нас, касаещ защитените територии, в резерватите не се предвижда никакво ползване.

На стр. 17 е посочено, че „Страна по Договора с предоставени правомощия е Министъра на околната среда и водите като концедент и концесионер - Изпълнителните директори на „Юлен" АД.“  Необходимо е да се уточни, че физическите лица, посочени в договора като изпълнителните директори на концесионера, не са страна по договора, а такава е самото юридическо лице „Юлен“ АД.

На стр. 20 е пропусната заповедта за обявяване на резерват „Джинджириците“ в м. Сеймен тепе.

На стр. 23 е посочено, като проблем, че „Непълноти и неточности, по граничния контур на парка, допуснати в процеса на отстраняване на възникналите проблеми при съвместяване на картите на земеделските земи и тези на горите в резултат на което в неговите граници попадат строежи, собственост на физически лица.“ Без да е ясно какъв е проблема от наличието на строежи собственост на физически лица в парка, както и дали това е незаконно.

На стр. 23 е идентифициран като проблем „Не е решен въпросът за взаимовръзката между собственика на територията - държавата в лицето на Дирекция „Национален парк Пирин" и собственика/ползвателя на сграден фонд в терените от Зона IV - Зона на сгради и съоръжения от План'04 по отношение на правата и задълженията на последния относно визираната територия“  В случая авторите на плана не идентифицират на какво се дължи така установеният от тях „проблем“  – на невъзможността Дирекцията на парка да спазва и контролира действащите закони, на неспазването от страна собственици и ползватели на законите  или на идеята, че нормативен акт трябва да определи точно правомощията на Дирекцията на парка Пирин по отношение връзките им с други физически и юридически лица?

На стр. 25 авторите на плана не са идентифицирали или специално са скрили факта, че до момента след  15 години действие на концесионният договор и 6 години от приемането на кадастралният план на землището на град Банско, областният управител на област Благоевград  не изпълнил своите задължения за издаване на актове за държавна собственост на нито едно съоръжение или строеж извършени от концесионера Юлен АД и по този начин освен, че е нарушен закона за държавната собственост е създадена правна несигурност по отношение контрола на концесията.

Данните за строежите в Национален парк Пирин цитирани и анализирани на стр. 25 и 26 на проекто-плана са катастрофално неверни, доколкото изпускат всички строежи на територията на ТУП на ски зона гр. Банско.

В глава 1.6.3. Общински планове за развитие на общините от района на НП „Пирин“ са включени, в нарушение на заданието, неприети или реализирани  документи, които не изразяват държавната политика или не са общински планове, като :
  • Концепция за развитие на курортно туристическа локализация „Банско-Разлог-Предел- Добринище“, 2014 г. (без ЕО и ОС, неприета от никоя държавна или общинска структура) ,
  • Концепция за развитие на туризма в подножието на Северен Пирин, Ски-зона „Кулиното“- І. ЕТАП (без ЕО и ОС, неприета от никоя държавна или общинска структура) ,
  • Предварителен доклад за оценка на въздействието   върху околната среда на План за изграждане  на „Ски и Голф комплекс „Кулиното”,Централна лаборатория по обща екология при БАН, 2009, ( неприета от МОСВ или РИОСВ)   
  • Проект:  „Ски и Голф  Комплекс  „Кулиното”, Подробен устройствен план, 2009 г.,
Прави впечатление, че авторите са включили от всички  ПУП и разработки, само тези инвестирани от Юлен АД и Балканстрой ЕООД и са загърбили всички други инвеститори, не само в общините различни от Банско и Разлог, но даже и в техните землища. Представянето в тази част на доклади, които не са приети от компетентният орган изглежда странно и преднамерено.

В глава 1.6 липсва единственият стратегически документ за развитието на туризма в парка, финансиран от ЮНЕСКО.

В глава 1.7.3.1. Оценка на функционалните зони – обхват, наименование, функции, авторите на проекто плана са извършили оценка, която не им е изискана от заданието.  За съжаление, извън доброто намерение, резултатът в тази оценка показва явно непознаване на обекта на планиране – географията на националният парк, нормативните актове, които цитират и се позовават и самият действащ план.

На стр. 44 е записано, че „Липсват  доказателства  в План’04  за  „установени застрашени местообитания“  –  описаната цел  „опазване на места, в които са установени  застрашени  местообитания“  за определяне на зоната за ограничаване на човешкото въздействие и нейната функционална принадлежност.“  Това твърдение, освен че е невярно и показва непознаване на ГИС базата данни към план 04, е извън изискването на заданието „1.7.3 Да се направи оценка на съществуващите режими в зоната, във връзка с настоящите цели на Плана за управление.“

На стр. 44 е записано:
 „Зона за  опазване на горските екосистеми и отдих” - Определената  зона е отделена без реално ясни граници и функции, което предполага обединяване със   „Зона за устойчиво ползване на открити площи и отдих“, като  зони с еднакви функции подчинени на консервационни цели
Зона за устойчиво ползване на открити площи и отдих - Определената зона е отделена  без реално ясни граници и функции, което предполага обединяване   със „Зона за опазване на горските екосистеми и отдих“, като зони с еднакви функции подчинени на консервационни цели „ посочената оценка за липси на граници се разминава с данните в приложения, където авторите на план 2015 показват попадането според тях на различни сгради и съоръжения в някоя от двете зони. Това твърдение, освен че е невярно и показва непознаване на ГИС базата данни към план 04 е извън изискването на заданието „1.7.3 Да се направи оценка на съществуващите режими в зоната, във връзка с настоящите цели на Плана за управление.“

На стр. 44 е посочено, че „Определения  обхват  на    „зона за туризъм“  в План‘04  покрива главно райони от Националния парк зает от ски-писти, ски път  и обслужващите ги  съоръжения:  лифтове, долни, междинни и горни станции  към тях, обслужващи сгради за  сигурност на съоръженията и обслужване на посетителите  (ски-гардероб, полиция, медицински пункт, магазин и ресторант) и др. Всички бази за отдих, чайна и др. функционират главно през зимния сезон. Туризмът се идентифицира само от ски-спорт – зимен туризъм.. Това твърдение показва пълно непознаване на зонирането на план 04 и Закона за защитените територии, които изискват всички съществуващи и предвиждани сгради и съоръжения да се включват в зоната за сгради и съоръжения. В зоната за туризъм от план 04 попадат териториите върху които е установено най-интензивно ползване от туристите и не попада нито една сграда или съоръжение.

На стр. 45 е записано, че „Внимание само на площи с „интензивно туристическо натоварване“ от север на НП „Пирин“. Настоящите проучванията са, че  „туристическото натоварване“  е само през зимния ски-сезон. Тези райони включват  част от подходите по туристическите маршрути към високите части, хижите и заслоните от Парка;“  В същото време измерванията на самият екип показват друга картина, че посещенията в парка точно на подходите към туристическата зона по сезони зима:лято са 142 011 :77 342 ( том. 07 Социално икономически аспекти стр. 261).

На стр. 45 е записано „Не са планирани площи при зонирането и включени в „зона за туризъм“ от всички основни подходи на НП с потоци на туристи за летен и зимен туризъм и други негови форми, като не  е  спазен основен устройствен принцип  на зониране,  за разсредоточаване на туристическото натоварване и равнопоставеност на общините при развитието на туристическите дейности;“ В същото време измерванията на авторите на екип 04 по подходи показват че, подходите за зоните за туризъм  от план 04 обхващат 97% от всички туристи през лятото  (75 018 от 77 342) и 99 % от туристите през зимата.

На стр. 45 е записано „Всички регламентирани туристически маршрути, основни хижи по маршрутите  и обекти обслужващи туристите (паркинги, открити площи – поляни, ) остават извън „зона за туризъм“ което е необяснимо. Би следвало изброените елементи  да се включат като площни обекти с прилежащи площи с разположени кътове за отдих,  навеси, заслони,  линейната информационна система от указателни и информационни табла, табла за поведение и др. сега оцветени извън „зона за туризъм“. Това показва отново непознаване на изискванията на ЗЗТ и план 04, които изискват всички съществуващи сгради и съоръжения да бъдат включени в едноименната зона, както и практическата невъзможност тур. маршрути да са изключени от зоните през които преминават, доколкото не могат д а бъдат описани по ясен начин и промяната в режима да доведе до практическа реализация.  Тази оценка се разминава и със зонирането на авторите на план 2015 защото и в тяхната туристическа зона не са включени туристическите маршрути, видно от приложение 2.3.1.5 в свитък 1 стр.324  където няма нито един подотдел който да е даден само част от него- т.е. туристическите маршрути и в предложеното от тях зониране не са включени в зоната за туризъм.

На стр. 45 е записано, че „Неточно е интерпретиран обхвата на „зона за туризъм“ и  „зона на сгради и съоръжения“  по отношение на постановките на ЗЗТ.  Ски-пистите  и съоръженията  от  „зона за туризъм“(ски-зона с център Банско) са описани и в двете зони, без да се уточни конкретно за кои „други“ ски-съоръжения става дума в „зона на сгради и съоръжения“. Спортните съоръжения следва да са съгласно ЗЗТ в „зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения“;“ Явно е, че колегите за една страница време са разбрали логиката на ЗЗТ, за съжаление обаче явно освен , че не са ползвали ГИС на план 04, не са и погледнали отпечатаната карта на зонирането в план 04 където зоната за сгради и съоръжения е дадена в различен цвят от зоната за туризъм.

На стр. 45 е записано, че „Оценяваме зонирането на НП като усложнено структуриране на функционалните  зони,   с много повторения при режимите на различните зони – „Зона за  опазване на горските екосистеми и отдих“ и „Зона за устойчиво ползване на открити площи и отдих“. Изключвайки факта, че тази оценка само на тази страница е повторена три пъти, тя не отговаря на режимите в план 04, които явно авторите на план 2015 са ги затруднили да възприемат, но специално за тяхното състояние е създадена табл. 32 на плана където графично се вижда разликата между режимите на двете зони.

На стр. 45 е записано „В Таблица: „Зони, функционално предназначение на зоните, режими и процент на зоната от площта на НП „Пирин“ от План’04 се посочва площ на „Зона за туризъм“  895.1 ха. Оценяваме размерът на „зона за туризъм“ като некоректно определен, спрямо цялата площ на НП, независимо от посочени в Плана нормативи за  ползване на територията за отдих  и туризъм, както и  противоречащ на  целите на управление на Национален парк съгласно ЗЗТ – чл.18 (2) т.3. и т.4“ Подобна оценка показва непознаване на целите на националните паркове и факта, че след приемането на план 04 действително се промени развитието на икономиката в региона. Ако авторите на плана бяха изпълнили заданието в част т. 1.16 сами щяха да се убедят в това.

На стр. 45 се установява, че „Общата оценка е за спазване на режимите на цялата територия, включени в отговорностите на Д „НП Пирин“
  • Разрешават/съгласуват се дейности на територията на Парка в обхвата на компетенциите с Д „НСЗП“-МОСВ и Д „НП Пирин“;
  • Д „НП Пирин“  получава информация и контролира процедирани  планове,  програми,
  • проекти и инвестиционни предложения  за ЕО и ОС с предмета и целите на опазване на
  • ЗЗ „Пирин“;
  • Д „НП Пирин“ контролира реализиране на разрешеното строителство съгласно ПУ;
Спазват се определените от План’04 площи и режим(норматив) на паша.“ Тези констатации не кореспондират с установеното строителство извън зоната за сгради и съоръжения“, липсата на разрешителни за строителство на всички писти и съоръжения, увеличаването площта на застроените територии в ски-зона град Банско извън разрешеното в плана, оценките на Сметната палата, за липсата на контрол на концесията, Решението на ЮНЕСКО за изключване на площи от обекта поради непоправимо увреждане, отношението наобществеността посочено в приложението за социално икономически изследвания и т.н.

В точка 1.7.3.3. Оценка на изпълнение на режимите е извършена оценка само на режимите  относно пашата и движението на МПС, като липсват оценки на останалите 98 режима.

На стр. 132 е посочено в болд, че „Общият капацитет на паркингите  в парка е  260-270 коли.“ В същото време на стр. 105 от приложение 07 е посочено, че броят на местата в паркингите в парка е 430 изчислен обект по обект. Кое от двете твърдения е вярно?

На стр. 133 е посочено, че „  Укрепвания на речни брегове по протежението на реките Демяница и Бъндерица, посредством система от габиони  –. самодрениращо се ефективно, модерно и екологично решение, състоящо се от модули с правоъгълна форма, запълнени с речен чакъл.“ Подобна оценка е странна доколкото извършването на дейности по нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии е забранено от чл. 21 на ЗЗТ.

В част 1.16.3.3. Сгради и/или сградни комплекси/, съставляващи застроените зони и съпътстващата ги техническа инфраструктура е отчетена съществуваща инфраструктура само от 20 декара, което е явно неотчитане на всички застроени площи в парка, които самите автори в зонирането оценяват 100 пъти повече , а именно близо 2000 дк. Тази липса изисква изцяло пренаписване на главата.

На стр. 139 е констатирано, че се установява  „1. Затруднена транспортна достъпност;“ твърдение, което не е обосновано в текста до момента. Не е посочено дали тази транспортна достъпност е еднаква за всички райони в парка, за кои нужди се установява затруднена достъпност и т.н.

На стр. 139 се установява, че „С изключение на ПУ „Вихрен“, лошо състояние на пътищата до и в парка. Транспортният достъп до обектите за настаняване, е затруднен и единствено възможен с транспортни  средства с висока проходимост. Това обстоятелство лежи в основа та на невъзможността някои от обектите да се ползват целогодишно, и затруднения, свързани с обслужването на тези обекти.“  Интересен извод показващ, че според авторите на план 2015 г. всяка сграда в парка включително хижи и заслони, което е странно.

Лешояди
Белоглавият лешояд се споменава в Проекта за ПУ на НП Пирин, стр. 248 и Сборник: Биологична Характеристика, стр. 461, като „интродуциран или реинтродуциран” вид, който „се наблюдава рядко”.

Категорично не сме съгласни с подобна формулировка и с факта, че предложеният План за управление не включва никакви мерки за опазване на видовете лешояди, които се срещат на територията на Парка и са приоритетни за опазване, включени в ЗБР, ЧКБ, Европейската Директива за птиците  2009/147/EC.По исторически данни, белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е многоброен и широкоразпространен вид, гнездящ по скали в цялата страна, включително Пирин до началото на ХХ век (Янков и кол. 2007). Следва драматичен спад в популацията в целия ареал на вида в Европа и в България видът се счита за изчезнал като гнездящ към началото на 70-те години на миналия век (Симеонов и кол. 1990). Стартиралите около 2010 година дейности по повторно въвеждане на вида на четири места в Стара планина (Котел, ПП „Сините камъни”, НП „Централен Балкан”, ПП „Врачански Балкан”) и Кресненския пролом, показават обнадеждаващи първоначални резултати - първи загнездвания на една двойка в Кресненския пролом през 2011 и 5 двойки през 2015, една двойка в Източна Стара планина  през 2012, 2013 и 2014 и 4 през 2015, 3 двойки във Врачански Балкан през 2014 и минимум 5 през 2015. С това се постига увеличаване на гнездовата популация с над 15 % и разширяване на гнездовия ареал в страната с 100%. В последните 10 години зачестяват и наблюденията на индивиди на територията на НП Пирин, като това са не само птици, освободени в рамките на програмите за реинтродукция, но и диви, немаркирани птици, които посещават парка. В приложение 1 предоставяме картен материал на движението на белоглав лешояд, маркиран с GPS/GSM предавател, който представя честотата на посещенията на птицата на територията на НП „Пирин” (Приложение 1).

Територията на НП Пирин се споменава като приоритетна за опазването на вида и в черновата на Националния план за опазване на белоглавия лешояд, разработен от СНЦ Зелени Балкани - Стара Загора, ФДФФ и ДЗХП и внесен в МОСВ.

Планът е непълен и по отношение опазването на друг приоритетен вид - черният лешояд, който е посочен като „нов вид” на стр. 150 от Проекта за ПУ на НП Пирин.През ХІХ и първите десетилетия на ХХ век черният лешояд е гнездил пректически в цялата страна, включително Пирин (Боев, Мичев 1981). Съгласно разработеното предпроектно проучване за възстановяване гнездящата популация на черен лешояд (Стойнов 2014), НП Пирин, с прилежащите по-ниски части в Струмската и Местенската долини, представят добри условия за гнездене и намиране на храна. Според същото проучване, боровите и муровите гори в Пирин също са потенциално гнездовище за черния лешояд. Ако реинтродукцията в Кресненския пролом премине успешно, твърде вероятно е видът да колонизира и подходящите места в Пирин, включително в Националния парк (Стойнов 2014).

По тази причина, територията на НП Пирин се споменава като приоритетна за опазването и на този вид в черновата на Националния план за опазване на черния лешояд, разработен от СНЦ Зелени Балкани - Стара Загора, ФДФФ и ДЗХП и внесен в МОСВ.

Следователно, отчитаме като сериозен пропуск фактът, че предоставеният за обсъждане проект на ПУ на НП Пирин, не съдържа никакви мерки за опазване на лешоядните популации.

Считаме, че е от ключово значение Планът за управление на НП Пирин да съдържа мерки, като:
  • Създаване и поддържане на площадки за изкуствено подхранване на хищни птици на територията на Парка;
  • Ограничаване на безпокойството в ключови територии, особено по време на размножителния период (въвеждане на ограничения за скално катерене и т.н.);
  • Мерки за природосъобразно управление на борови гори (съгласно издаденото Ръководство за управление на хабитат;

Прилепи
Посочената като негативен фактор на стр. 239 „Особена разновидност на незаконния лов е събирането на прилепи” не е реална заплаха и такъв фактор с негативно въздействие върху прилепите не съществува или е с пренебрежително малко въздействие. Далеч по-значими фактори за приоритетните видове прилепи, които се срещат на територията на НП „Пирин” представляват състоянието и увреждането на горски местообитания, наличето на стари гори и опазването на подземните местообитания. Тези фактори, от своя страна, не са надлежно оценени в Проекта на Плана и следав да бъдат детайлно разгледани и съответни мерки да бъдат изрично разписани в плана.

Съгласно Проекта на ПУ на НП „Пирин”, на стр 244 е посочено, че „Редки видове прилепи, разпространени в парка са Дългоухият нощник, Натереровият нощник и широкоухият прилеп”. Едновременно с това, съгласно Стандарния формуляр на ЗЗ Пирин (BG0000209), видовете са: широкоух прилеп (Barbastella barbastellus),  дългоух нощник (Myotis bechsteinii), остроух нощник (Myotis blythii), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros). Всеки един от изброените видове е от европейски консервационен приоритет и състоянието на популациите на всеки един от тях, трябва да бъде оценено, като се предвидят мерки за постигане на благоприятно природозащитно състояние. 

Твърдението, изнесено на стр. 261, което гласи „Популациите на прилепите и дребните бозайници са в сравнително стабилно състояние” не представлява категорична оценка за състоянието на популациите и подценява възможността популациите им да са в спад или в нестабилно състояние. Съответно, не са предвидени адекватни мерки за проучването и опазването им. 

Неизпълнение на заданието
Независимо от огромната сума, което е отделена от средствата на българските и европейски данъкоплатци за изработването на проекто-плана и удължаването на срока на обществената поръчка почти двойно, изпълнителят не е успял да изпълни изцяло и пълно заданието за изработване на плана и изискванията на тръжната документация.

Сред основните непълноти са следните:

Липсва екологична оценка на проекта на плана, изискана на страница 83 от Техническата документация на обществената поръчка. 

Не е представен  „електронен височинен модел на територията с точност 50 см. височинно и по хоризонтала“ изискан на стр. 16 от техническата документация. 

Не е представено в пълнота геодезично заснемане на сградите и съоръженията  с точност до 3 см. изискано на стр. 16 на техническата документация. В  представените приложения липсват всички сгради и съоръжения изградени от  Юлен АД и Маренго трейдинг в обхвата на ТУП на ски зона с център град Банско, които представляват над 85% от всички сгради и съоръжения в парка. 

В част „1.3.1. Историческо развитие на законовия статут на НП „Пирин" и прекатегоризацията му съгласно Закона за защитените територии“ липсват посочени заповедите за парка от 1999 и 2003 година. 
Не е извършено проучване на наличните права върху природни ресурси, както се изисква на стр. 33 от Техническата документация – липсват , каквито и да било данни за разрешените количества води за ползване. 
Не са заснети геодезично и не са картирани сградите, съоръженията и строежите в обхвана на ТУП на ски зона град Банско, както се изисква на стр. 33 от заданието. 

В глава 1.6  не е представен  графично участието на различните източници на финансиране (ДБ, ПУДООС, ШАГО, НДЕФ, ЕИП, ЮНЕСКО,ОП Околна среда, и др.). както изисква заданието на стр. 35. Анализа в текста за участието на различните източници на финансиране (ДБ, ПУДООС, ШАГО, НДЕФ, ЕИП, ЮНЕСКО,ОП Околна среда, и др.) е повърхностен и липсва общ размер и приносите на отделните източници на финансиране. В цялата глава има едно единствено число. 

В част ХАРАКТЕРИСТИКА НА АБИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ не са актуализирани  текстовете от План’04 за характеристиката на  абиотичните фактори, като се използва наличната информация, данни от стационарни хидроложки и климатични проучвания и мониторинг през последните 30 г. 

В точка 1.8.2. Елементи на климата е актуализирани, прецизира и допълнен текста от План’04, като в Сборник „Абиотични фактори”не  са дадат в подходящ табличен и графичен вид, данни за елементите на климата за последните 50 г., кат не са посочени данни през 10 години, отчитащи:
  • Температура на въздуха - средни месечни, средна годишна, амплитуди и др.;
  • Валежи - годишна сума, месечно разпределение и др.;
  • Влажност на въздуха;
  • Снежна покривка - дебелина, продължителност на снегозадържане и др.;
  • Вятър - средна скорост, максимална скорост, преобладаваща посока и др.;
  • Слънчево греене;
  • Вегетационен период - брой дни с температура над 10° С с начало и край и др. 

Не е изпълнено изискването на заданието са се проучат и опишат местата с възникнали ерозионни процеси /вид, степен/, в това число в териториите отдадени на концесия. Вкл. и в приложенията териториите засегнати от ерозия са посочени само общо с номер на отдела и подотдела без да е посочен за всеки от тях вида и степента на ерозия. 

Не е изпълнено заданието в частта му „Да се класифицира горската растителност, съгласно класификационната система European forest types categories”. 

Липсва и една дума в текста на плана която да изпълнява изискването за част 1.16.1 –„ Да се направи проучване и да се състави актуална демографска характеристика на население в околопарковата територия.“   В текстът на плана е записано само следното – „В доклада представен в Сборник „Социално-икономически аспекти“ е направен анализ на данните от: преброяването на населението през  2011г.  в района на Национален парк Пирин  (130931  души), образователната структура в седемте общини  с територии в парка, трудовата заетост по общини и структурата на безработицата.” 

Заданието за част 1.16.2. Селищна мрежа изисква да се направи проучване и да се състави актуална характеристика на селищната мрежа в околопарковата територия, като се обърне внимание на промените настъпили през последните 10 години. Представената в текста на проектоплана информация разглежда само численост и плътност на населението към 2011 г. Липсват какъвто и да са данни за промените настъпили през последните 10 години даже и за населението, а застроена площ,икономически сектори и други важни за управлението на парка фактори изобщо не са разгледани. 

В част 1.14.1.1.  Водорасли не е посочено изискваното от заданието :Да се представи в текстови вид обща кратка информация за флората. Описанието да включва:
  • обща информация за видове с консервационен статус по семейства - по българското, международното законодателство, Червени списъци и др.;
  • обща информация за локални, български, балкански ендемити и световно застрашени видове (категории „Критично застрашен”, „3астрашен” и „Уязвим”), по семейства;
Общи изисквания за всяка група/ таксон в описателната част:
  • да се посочва степента на проученост;
  • да се посочват видовете - предмет на специални мерки и причините за това.Не е посочено богатството на водорасли в двата резервата.
 
В глава 1.14.1.2. Гъби (Макромицети) не е посочено изисканото от заданието :• да се посочва степента на проученост;
 
В глава 1.14.1.3. Лишеи   не е посочено изисканото от заданието:Общи изисквания за всяка група/ таксон в описателната част:
  • да се посочва степента на проученост;
  • да се посочват видовете - предмет на специални мерки и причините за това. 

В глава 1.14.2. Висши растения не е изпълнено заданието в частта му „ За избрани от Д „НП Пирин” видове висши растения да се извърши детайлно картиране инвентаризация. Да се предложат мерки за тяхното опазване и/или  възстановяване.“ 

В глава 1.15.1. Безгръбначни животни. не е изпълнено заданието в частта си относно:Общи изисквания за всяка група/ таксон в описателната част:
  • да се посочва степента на проученост;
  • да се посочват видовете - предмет на специални мерки и причините за това.Не е представена информацията отделно за двата резервата.
 
В глава 1.15.2. Риби не изпълнено заданието в частта си за :Общи изисквания за всяка група/ таксон в описателната част:
  • да се посочва степента на проученост;
  • видовете и подвидовете да се изписват с българско (ако съществува) и с латинското им име;Не е представена информацията отделно за двата резервата.
 
В глава 1.15.3. Земноводни и влечуги не изпълнено заданието в частта му:Общи изисквания за всяка група/ таксон в описателната част:
  • да се посочва степента на проученост;
  • да се посочват видовете - предмет на специални мерки и причините за това.Не е представена информацията отделно за двата резервата.
 
В част 1.15.4. Птици не е представена информацията за двата резервата и не представена степен на проученост на групата 

В част 1.15.5. Бозайници не е представена информацията за двата резервата и не представена степен на проученост на групата 

В част 1.16.3.1. Техническа инфраструктура, посочена от Д „НП Пирин“ е преповторено заданието дума по дума, но не е изпълнено нищо от заданието. Липсва каквото и да е число характеризиращо проучванията извършени от екипа. 

В част 1.16.3.2. Налична транспортна инфраструктура не изпълнено заданието в частта си:
Пътища от различен клас: гъстота, дължина, общо състояние на трасето; обща дължина, дължина в територията на НП Пирин; дължина на типовете настилки - асфалт, трошенокаменна, земна; наклон. Да се оцени и актуализира съществуващата категоризация на пътната мрежа, според функционалното й предназначение и значимост за управлението на парка.“В текста по отношение на парка има две числа числа, които е неясно от къде са взети, а именно – средна гъстота и площ на пътищата.
 
 
С уважение:
 
 
Елена Кметова-Биро
Член на УС
СНЦ „Зелени Балкани”