Новини

Трети поред министър на околната среда иска да узакони нарушенията на договора за ски зона Банско

Трети поред министър на околната среда иска да узакони нарушенията на договора за ски зона Банско

04.12.2013
Още тогава природозащитните организации от коалицията „За да остане природа в България“ призоваха за разтрогване на договора. Вместо това обаче оттогава насам вече трима поредни министри се заемат да доказват, че договорът е неясен, поради което се нуждае от прецизиране.

Трябва категорично да стане ясно, че договорът е пределно ясен Площта, която се отдава на концесия, е 99,55 ха. Това е записано и в договора, и в териториално-устройствен план на ски зоната. Той беше предоставен от Община Банско по реда на Закона за достъп до обществената информация и е качен на сайта на коалиция "За да остане природа в България".

Този план обхваща територии както извън, така и вътре в Национален парк Пирин. Само част от площта в националния парк е отдадена на концесия и това е площта, на която е разрешено да се разположат ски съоръжения - тя не трябва да надвишава 99,55 ха, предупреждават природозащитниците.

За сравнение можем да използваме общия устройствения план на София, който обхваща и част от Природен парк Витоша. Това обаче не означава, че на тази площ може да се строят жилищни квартали. Тъкмо напротив, частта от Природен парк Витоша, която влиза в общия устройствения план на София, запазва режимите, валидни за природния парк.

Ако на концесионера на ски зона Банско не му е било ясно какви са тези 99,55 ха през 2001 г., не е следвало въобще да подписва договора за концесия. Допустимо ли е един инвеститор 12 години след подписването на договор да заяви, че не му е ясен? Същото се отнася и за Министерство на околната среда и водите в ролята му на предоставил концесията. Ако и двете страни демонстрират подобна лежерност към договорните отношения с публична държавна собственост, следва да им се отнеме правото да се разпореждат с нея.

Природозащитниците предупреждават, че всеки опит да бъде променен концесионния договор за ски-зона Банско ще представлява на практика узаконяване на нарушенията там, което ще бъде възприето от обществото като опасен прецедент.

Коалицията „За да остане природа в България“ се противопоставя и на опитите на Министерството на околната среда и водите да бъде заблуждавано обществото, че в Национален парк Пирин има буферни зони, където е допустимо строителството.

В публичнодостъпния Закон за защитените територии не съществува правен термин като буферна зона в национален парк, но съществува правната норма на чл.21, т.1, който забранява строителство в националните паркове, с изключение на ремонта и поддръжката на съществуващите спортни съоръжения.

Хиляди хора в България вече месеци протестират с искане за морал и законност. Казусът Пирин, който тече от 2000 г. насам, е въплъщение на липсата на тези две неща. Правителство след правителство не намира воля да санкционира нарушенията. Това показва болния проблем, че се работи не за спазване на интереса на държавата и гражданите, а за тесен олигархичен интерес, припомнят природозащитниците.

Повече информация:
- Териториално-устройствен план на ски зона Банско от 2001 г.

- Териториално-устройствен план на ски зона Банско от 2004 г.

Зелени Балкани е част от Коалиция "За да остане природа в България".
В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, ФПС “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.