Новини

Животът и гибелта на ловното соколче Деси

Животът и гибелта на ловното соколче Деси

11.12.2012
В изкуствено създадено специално за тях гнездо, екип от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) им помогна да оцелеят, без биологичните си родители, по метода open hack. Докато те бяха още малки пиленца, хората ги хранеха в гнездото, без да осъществяват дори визуален контакт с тях.

Това бяха четири ловни соколчета, три от които женски и едно мъжко. Тяхната задача бе да покажат на нас, хората, какви опасности за ловните соколи крие животът сред природата в България, и как бихме могли да възстановим вече изчезналата популация на този вид у нас. За целта соколчетата бяха маркирани с предаватели и посредством спътници полетите им се наблюдаваха от учени и природозащитници.

Едното от тях, женското соколче Десиславка, се оказа изключително напористо, и именно на него бе сложен първият сателитен предавател. Очаквано Деси първа отлетя от гнездото. И докато хората се притесняваха дали ще оцелее, с доста уверен полет тя опозна района и след два дни се завърна да търси храна.

Един ден, докато птиците стояха спокойно на скалата срещу гнездото, Десиславка пикира в дерето и хвана първата си самостоятелна плячка – гълъб, който отнесе на скалата и лакомо изяде сама. Това бе чудесно, защото това означаваше, че птицата вече е готова да оцелява сама в дивата природа. Малко след това нейният пример бе последван от другите соколчета. Впоследствие всички от семейството придобиха умения и самочувствие на горди ловни соколи. В продължение на четири седмици те обикаляха и изследваха в детайли величествените върхове на Балкана, и лалугеровите колонии в подножието му, докато не дойде време да отлетят от дома за младежкото си приключенско скитане.

За около три дни първото соколче достигна Румъния, второто в Украйна, третото в далечна Русия, а нашата Десиславка реши да остане в България и то не къде да е, а в покрайнините на Стара Загора. Няколко нощи прекара по покривите на къщите на един от крайните квартали на града, след което прие за отправна точка на всичките си пътувания полето до Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Там тя нощува по стълбове и дървета, а през деня скита из Сърнена Средна гора и Горнотракийската низина.

На 3 юли 2012 г. нашата главна героиня тръгна стремглаво към Варна. След излизането й над открито море, хората, следящи пътуванията й откриха, че птицата лети на десетки километри далеч от сушата, в морето. Освен това птицата „летеше” в абсолютно права линия и отчиташе едно и също разстояние на всеки два часа. И така, справка на разписанието на корабите, пътуващи от Варна за Одеса показа, че нашата Десиславка пътува на един от тях. На 5 юли в 05:00 сутринта, птицата, явно видяла сушата, отлетя към брега, от там през Румъния, заобиколи Букурещ от западната му страна, и се прибра в България. Тук прекара още петнайсетина дни до Стара Загора, като любимото й място за ловуване бяха фуражните заводи около града, където се събират стотици птици. Един ден даже си направи двудневна екскурзия до Природен парк „Русенски Лом”. След разходката из историческите забележителности по Ломовете, тръгна на юг да опознае и Родопите. Там стигна до с. Върбен, Кърджалийско, където направи обедната си почивка на скала между с. Върбен и с. Загорско, след което покрай Хасково и – обратно в Старозагорските полета.

От там в средата на септември започна да прави твърде кратки полети. Между 16 и 20 септември сигналите на Деси бяха в радиус от 400 м – твърде малка територия за нашата пътешественичка. А накрая сателитният й предавател спря да изпраща данни. До сутринта на 9 октомври, когато се получиха нови сигнали. Мястото веднага бе посетено от екип на Зелени Балкани и проект „Реинтродукция на ловен сокол в България” , който установи, че мястото е ожъната нива, в центъра на която стърчи самотен, не обезопасен, електрически стълб - един от онези, които заради структурата си убиват хиляди птици всяка година в България. Под стълба бяха открити само красивите пера от свободолюбивата птица., поизгорели заради токовия удар, от който е загинала.

Освен нашето смело соколче, от токови удари, причинени от подобни стълбове, в България през последните години загинаха още няколко изключително редки видове птици. Сред тях са Царски орли и Белоглави лешояди, за които природозащитниците в страната ни хвърлят огромни усилия в борбата срещу изчезването им от българските територии. Проблемът с опасните електрически стълбове е отразен и в няколко научни публикации (Demerdzhiev et al 2009, Gerdjikov 2010), но той не е само у нас. Това е един от основните фактори, застрашаващи популациите на грабливите птици в Европа, Азия и Африка. Тъжната съдба на Деси за пореден път ни показва, че е време да започнем да мислим за дивата природа при развитието на инфраструктурни проекти, улесняващи живота на хората. Има начини опасните електрически стълбове да се превърнат в удобни кацалки за птиците, помагайки им при ловуването, вместо да ги застрашават. Един от тези начини вече се използва от години в Централна Европа, като целева мярка за опазването на ловния сокол – а именно изолирането на проводниците на опасния тип електрически стълбове.

Екипът на проекта „Реинтродукция на ловен сокол в България”, част от който са пилотните освобождавания на млади ловни соколи като Деси, ще работи за обезопасяването на електропреносната мрежа в района около Стара Загора, като важно място за оцеляването на ловните соколи.
Надяваме се хората да преоткрият любовта си към птиците и природата и опазването им да става всеки ден, от всеки един от нас!

Десислава Стефанова – полеви асистент към проект „Реинтродукция на ловен сокол в България”
Тел. +359883475371, е-mail: desinka_sedem@abv.bg
Димитър Рагьов – ръководител на проект „Реинтродукция на ловен сокол в България”
Тел. +359898585553, е-mail: dimitar.ragyov@gmail.com

Снимки - Oscar Dominuez, ИБЕИ